---

“”

ами твърде щастлива съм, за да пиша.

и твърде преизпълнена, за да добавям разни чужди писаници.
(: 

 

“”

25 пъти любов

в 16:01

в 17:01

в 18:01

в 19:01

в 20:01

в 21:01

в 22:01

в 23:01

в 00:04

в 01:01

в 02:01

в 03:01

в 04:02

в 05:01

в 06:00

в 07:01

в 08:01

в 09:01

в 10:01

в 11:01

в 12:01

в 13:01

в 14:01

в 15:01

в 16:01

*всъщност те обичам, дори да не е на летището, обичам те дори когато изглеждаш мъничка.

and that’s enough for now.

4:40 АМ

ще ми се да мога да се будя до теб,

рано сутрин да видя как си се увила на кълбенце,

.да оправя одеалото, с което си покрита,

да се сгуша в теб, да дам топлина на тялото ти.

.да усетя как вече не си свита на кълбенце,  как се отпускаш

.тогава дори вече закъснял за работа, да те целуна

да ти прошепна на ушенце, че ти си моето съкровище,

съществото, което ме кара да вярвам и да обичам;

 

“винаги ще те пазя”

 

тогава ще изляза.

но не тъжи: аз винаги обратно ще се връщам.

музиката е любов

 

“И чувам как тупти в сърцето ти ,

в сърцето титупти една стихия. .

Повтарям ти го ден и нощем аз,

И в мислите ми твоят образ.

 

И чуваш във нощта ти шепна че,

Чуваш във нощта че ти се вричам.

Чуваш го разказвам ти сега,

Не виждам вече самота.

 

Обичам те; обичам те луничка,

Обичам те; аз казвам нежно тази сричка: Нте.”

На Мими.          

защото ти си музиката

all i want from christmas ..

.. because last ChristMas I gave you My heart … but the very next day … you gave It away … this year … to save me from tears … I’ll give it to someone special

вън вали ..

безпаметно дълго …

и този мрачен ден, потънал  в сън … “

 

нека в началото :

… имам някаква средно разбита таратайка, която да посмея да нарека - “своя кола” …

… да не излизам понякога в събота вечер, защото няма да мога да си го позволя …

… да не мога да си позволявам всяка супер готина дрешка в магазините покрай които минавам  с “моята кола”...

… да предпочитам разходките в парка и приятно сготвената вечеря, която съм направил с теб, вместо скъпият ресторант и Santa Monica всеки петък вечер …

… ти свалям звезди на терасата на малкото ни апартаментче, отколкото да сме в Холивуд сред всички звезди …

нека: защото това ще ни направи по-близки, ще ни направи едно цяло. защото ще можем да оценим истинските проблеми и ще се подкрепяме и споделяме. няма да създаваме изкуствени препятствия пред себе си.

и едва тогава аз ще изпълня и ще имаме всичко това за което съм казал “ще спостигна” … а не само “нека”.

- Това е моята рецепта за дългосрочно щастие поръсена със щипка любов.

на баща ми

който днес има рожден ден!

*пожелавам му да бъде жив и здрав преди всичко – когато теглиш чертата това е най-важното.

*пожелавам му да бъде все такъв умен и разсъдлив, какъвто е бил винаги.

*пожелавам му много успехи във всички начинания с които се е заел.

*пожелавам му повече време за почивка с любимите хора.

- и тъй като, тате, знам че рано или късно ще постигнеш всичко това, а ти вече си постигнал страшно много…ти пожелавам да бъдеш все такъв, баща, с който всеки син би се гордял.

обичам те.

Влади.

11.12.09

бадем и кокос

… тя излезе от банята и по настръхналото и тяло все още се стичаха капчици вода. не беше с лилавата си хавлия, а беше покрита със синята му кърпа.

§той с интерес наблюдаваше движенията и които наподобяваха пеперуда - бяха леки, но премерени, и тя бързичко, с един закачлив скок се озова до него на дивана. огледа отново кожата и. отгоре до долу. можеше да види през кърпата… въображението му отново не спеше. ухаеше на любов.

… тя извади ароматно шишенце от шкафа, после второ… отвори първият флакон и изсипа малко количество течност във шепичката си. след което доближи нослето си до течността, вдиша дълбоко и въздъхна… знаеше че ароматите могат да го подлудят. играеше си с него.втри течноста в дланите си и я разнесе по косата … остави течността хубаво да попие и аромата бързо да се устреми из цялата стая.

§той усети миризмата на кокос и малки пеперудки започнаха да хвърчат в корема му. безкраен полет из съзнанието му. с поглед следеше движенията и, желанието у него растеше все повече … искаше устните му да докоснат това прелестно създание, тази перфектна кожа … искаше да потопи сетивата си в нейният аромат,  усните му да я накарат да трепери от вълнение

… тя отвори второто шишенце … аромат на бадеми огласи стаята. сетивата му зазвънтяха и закънтяха глухо … тя намаза течността по ръцете, после по врата си, след което се изтегна нагоре както правят лебедите… зениците му се отвориха широко … започна да двжиси ръцете си надолу, към гърдите  … леко свали хавлията надолу разкривайки все повече и повече от свеоето прекрасно тяло, тяло за което знаеше, че той би дал всичко.

здрасти

- Здрасти.

-Здрасти.

- Мога ли да ти споделя нещо лично.

- Амии, можеш.

- Липсваше ми.

** И ти на мен.

……………

- Здрасти.

- Здрасти.

- Снощи ми зададе въпрос на който се сетих че все още не съм ти отговорил.

- Да, кой?

- Попита ме в кои три неща вярвам.

Вярвам в себе си, защото съм уверен в способностите си.

Вярвам в теб, защото усещам че си добър човек, нищо че понякога не знам какво се случва.

Вярвам че може да има “ние”, просто защото така го усещам.

… Мога ли да ти задам и един личен въпрос.

- Да.

- А ти вярваш ли .?

** Вярвам.

………….

… оправяй се бързо * странно приключи. а и не ми остана много кредит :S

внимавай какво си пожелаваш

каквото пожелаеш, може и да се сбъдне.

сякаш хората често ме пожелават. 

аз просто съм .. особен. с моите си мисли за живота. рядко споделени.

когато осъзнаеш че ме имаш, и се зачудиш дали ме желаеш.

когато в миг на съмнение ме оставиш и уплашиш детето в мен.

очите ми ще те преследват и празнотата на гласа ми нощем ще те буди.

so dream carefully my love.

за шута и принцесата

каквото и да става - ще остана позитивен пък.

и те нещата ще се наредят. вярвам.

вярвам в себе си, в теб ... в нас.

* те.

.mp

нека

... този път да бъде.

5.4.3.2.1 self destructing message

мислех да пиша. но тъй като се отказах, то е много вероятно това съобщение да не съществува. отново пиша вечер, отново пиша на същото място. явно ме настройва.

тъй като съм настроен да пиша много ще бъда кратък.

миналото. миналото може само да обърка настоящето.

факт.

"конкретиката ограничава и оставя място за пропуски. поредният парадокс на живота".

сиреч – пожелавай си – но не конкретизирай. остави съдбата да намери перфектното за теб в даденият момент. и ако е писано нека моментите станат много. оттук и закона за най-малкото съпротивление и г-н Лао Дзъ.

факт.

не кафе, а пеперудки

и всяка вечер пристигам тихичко до тебе...

... и всяка вечер нежно по нослето те целувам.

не ме усещаш, мислиш че не сьществувам...

... но аз сьм близо, винаги сьм с тебе.

отново родих се, точно както ти прероди се ...

... вьв тъжен дьжд, вьзкръснах - феникс.

и засия усмивка, разцьфна цвете ...

... оцвети се живота отново, пази ме.

не съжалявам

безумно тихо е.

а чувам твоя глас.

безумно празно е.

а знам че съществуваш.

ще хвана ли ръката ти.

дали ще имам този шанс.

 ще се огледам ли в очите ти.

дали ще доживея.

и кой решава за съдбата ни.

щом можем да я наредим сами.

наклонена чертичка, после стават две ...

... и пъзела нарежда се полека.

**отново се превърнах във детето,

което винаги мечтае и чете.

                                                                                   .mp

аз си мечтая. блясъчко. приятно ми е

снегът е хубав ако имаш топли дрехи, или камина, или другарче, а най-добре и трите.

но пьк и другарче само стига...

***

... мечтая си да имам камина. не бях обмислял стаята, може да бьде и библиотека, просто една камина c едно диванче и одеалце. одеалцето е мекичко, пьстро, кафяво-зеленикаво, както очите ми, с ивици червено, зелено .. от онези родоспките одеала, но не толкова дебело...

... навън снега се сипе на парцали и образува скьрцащи преспи, a вътре стаята е тъмно, но топличко и уютно - заради камината. седим с другарче и сме се сгушили един в друг, завити с малкото одеалце. и майната им на проблемите - ще почакат...

***

на сутринта в стаята е хладно, защото камината е угаснала, но под одеалцето кьдето сме сгушени е все още топличко ... и после има чай.

идвам с вятъра

седни, облегни се удобно, заслушай се в тишината.

затвори очи, поеми дълбоко въздух и не мисли за нищо

отдай се на течението, започни все едно не е имало.

отвори очи, погледни слънцето и дори да го няма му се усмихни и ти.

Неизпратено

2 месеца и се прибирам вкьщи дядо, знам че с мама ме чакате. И аз сьм ви обещал че повече няма да ви оставям така. Липсва ми това да излезем на двора и да цепим дьрва заедно, липсват ми и веселите ти закачки и неспирните вьпроси за гаджета, както и игривата усмивка по лицето когато измисля нещо просто за да се почувстваш горд с внука си. Толкова много неща ми липсват. Знам че никога не сьм го казвал но те обичам. Като свои баща те обичам, защото знам че каквото и да правеше го правеше за мен, мама и вуйчо. Знам го, не се бях замислял никога как някога би ми липсвал дрезгавия ти глас, И бурния смях. Иска ми се да отидем пак на село, както правехме когато бях дете. Знам че живота е труден, но ти успяваше да организираш безброи неща за вьршене, показваше ми неща, и винаги искаше да ми дадеш подарьк. А аз глупака не пазя нищо. Обичах когато ни водеше на полето за да ти помагаме. Боже колко добре се чувствах тогава. Един истински човек. Това си ти. Един добьр човек. Надявам се Господ да успее да ти предаде това писмо, аз не успях. Дано си на по-хубаво място. Аз сьм тьжен.

лека нощ

не ме разбрахте пак нали?
от странни възгледи съм изтъкан.
и принципи опитвам се да следвам от преди,
създадени по кривите пътеки на живота.

говорих много, казах много,
но ценното оставих за десерт.
прескъпо струваше ми да си взема,
за собственият мюзикъл билет.

живота все едно и също ми поднася,
и всеки път е по-добро.
уви усмивката ми пак угасва,
когато случва се поредното едно.

и заговорих аз за принципите свои,
които уж ме водят все напред.
не е сама или във мислите си само,
бленува нечий друг портрет на предният завой.

това е все което случва се в живота,
намирам личност, искрена добра.
и ако тя не се окаже нимфоманка странна,
навярно пак ще бъде чуждата жена.

омръзна ми и уморих се,
химерите да гоня ден и нощ.
омръзна ми да лягам вечер тъжен,
да гледам пак във тъмното до мене - как сивкавите сенки палят свещ.

не казвам че съм влюбен,
казвам че харесвам,
и имам нужда някак да ти кажа гуш.
защото колкото и да е странен днес поета,

в гърдите си е той дете. и буф.

майната и на римата.

глупав си защото винаги си искрен с хората

глупав си задето пак се влюбваш в твоят антипринцип 

глупав си защото бьрзаш, искаш знак 

глупав си защото искаш да си в центьра на чудесата  

глупав бил си, че защо пьк да не си. 

и вьв библията казали си са че е чудно да си глупав. 

и ако е чудно да си глупав, 

то не е ли триж по чудно да си влюбен. 

around the corner

"Но ти заспа ... А тъй ми е студено ...

Туй приказно момиче, де е то?

То стоплило разбойника, а мене

ти, никога не стопли тъй ... Защо?"

[23:30 5 Декември]

... снежинките се топяха бързо и пресъхвайки не оставяха следи от съществуването си.

Той: Много лошо те чувам ...
Тя: Изчакай малко ... слушам
Той: Къде си?
Тя: На караоке.
Той: Как изкарваш ...
Тя: Ами добре, тепърва започва. Разажи сега ...
Той: Ами ще ти го кажа когато си на спокойствие, сега не е удобно
Тя: Е на ушенце ... хайде кажи ми, кажи де ...
Той: Ама тя е много .. голяма тайна
Тя: Кажи, изнервям се така
Той: Сигурна ли си
Тя: Да, убедена съм, кажи...
Той: Обичам те

..... мълчание

Тя: Амиии кажи нещо което не знам ...
Той: Това исках да ти кажа
Тя: Ами ... то не е тайна ...
Той: Добре
Тя: [прошепва] И аз ...
Той: Добре
Тя: Добре, добре ли е ...

... "добре" започна бавно да гасне,

... капки сълзи се спуснаха по бузите и пресъхвайки оставяйки горещи следи по лицето му.

уморих се

чувство някакво ме е налегнало отново.

странничко такова, може би за мечо пух.

пак за приказки се сещам вечер

... и си мисля за любов.

вечер се прибирам: сам.

лягам: сам.

мисля над живота: сам.

смея се с някого: но съм сам.

говоря с хора в нета щом намеря време - пак съм сам.

уморих се химери да преследвам.

нека химерата да ме преследва мен.

напук на всички логики и мисли.

прибирам се и пак съм сам.

но сам съм и ядосал съм се на живота.

ядосан съм, защото пак съм сам.

искам усмивка, прегръдка и целувка. точка.

мълчанието

ме убива

.............................

.......................

..................

............

.........

.......

......

....

..

.

но обичам сладолед

I asked the universe once ...

i need, yet i dont need ... someone

and as history recalls, I kept choosing the wrong one (usually the one with..obligations)

There is a book called "Request to the universe". Well here is my request, for it has been tooooooo fn long and I am too tired ...

I wish I had the  most kind hearted, hugging, adorable, smart girl with a smile that shines. Delete that. I would like to have someone in my life, with all her flaws, with all her imperfections who is however perfect for me.

Here I've finally said it. And I will no longer think about it, because I consider it as something which is already done. The universe will do the rest.

P.S. And dear Universe, please, no lessons in "life" this time. 

the growth of the dreaming pumpkin

Много хора чух да ми говорят напоследък, и някак всичко свърза се в една прекрасно шарена гротеска. Преживявания, мисли, чувства, започнаха да придобиват смисъл, започна да ми става ясно, и това и онова какво са и защо били са. Защо за бога станах жертва на емоции. Поправка – слагаме тире. Защо за бога станах жертва на негативните емоции. Тире. На изкуствено създадените негативни емоции. Факт. Тире. Цоп. В едно голямо мрачно блато с цвят на бездна. Колко време лутах се и търсих. И не казвам че намерих, казвам че прогледнах леко. С леко порозовелите ми очила и с избледняващо червено по очите.
Живота е като настолна книга, само често я четем накриво. Нищо, утре хващаме прочитаме я друга, ще намеря аз добричкото по пътя. И надяваме се спря да бъде Блясъчко кафява тиква, за да намери той на малкият разсадник принц със роза.

какво има за вечеря ?

и има ли одеалце за да се излекува студеното от студентите ... има усмивки. само дето аз не искам одеалце. искам усмивка. не го ли разбраха хората. не ги познавам достатъчно,
но когато започнах да ги поразбирам, осъзнах че правят същите грешки, както грешките които съм правил и аз. химери. след като добре знаем кое е добре за нас. ами - историята ми го повтаря не веднъж - а аз винаги упорствам да направя това, което е добре за мен. факт. разбира се помъдрях, напук на наричането от другите. индивид съм бил. наричал съм и аз, то е ясно, кога с повод, кога без повод. хора сме. не сме перфектни. можем само да се опитваме да бъдем по-добри, във какъвто аспект си помислите.
свърших, или по-скоро попривърших. нали и аз съм човек. 22 години по една пътечка вървя. ту тичам, ту се изтупвам от насъбралата се прах. срещам хора, и каквато е природата на хората - обещават да тичат с теб, но уви, остават в крайпътното ханче да пият давейки мъката от мързела да потичат. а просто се иска малко внимание, малко разбиране. добре, понякога не се изисква малко, изисква се повече, но ако това е жертвата която правим за да бъдем щастливи по двойки - нека се помолим.
някак тъжа. за хора които малко познавам. но ми допадат. харесват ми. Гледам ги , гледам ... и ми се иска да им кажа нещо, но може би ще бъда просто поредният казал нещо. хубаво е да е лигаво и забавно, само да има елементи и на сериозност. така се печелела наградата. но да не тръгвам по пътища неизвестни, Пигмалионски, че много започнах да си ги визуализирам напоследък.
а грешка ли е в крайна сметка да преследваш целите и перфектността. Хмм. Научих се. Уви това е само мит или химера. затова премръзнал, аз отново ще попитам "какво има за вечеря".

печка. хелоуин и нещо като среща.

определено един човек успя да раздвижи мисълта ми, да ме накара да усетя ароматите около мен
заинтригува ме изключително креативното мислене, или просто леко откаченото мислене
на моменти това е моя начин на разсъждение - без особена логика, а понякога липсата на логика всъщност е породена от прекалено дълбоката такава
та стоя си аз на студа - минах за малко да си видя пощата от телефона, и хоп започнах да пиша
оставете друго но ми се дописа. а на тази малка клавиатурка, в този голям голям студ, с батерия, която беше на точно 9 процента ... нямаше как да се случи ...
всъщност ми е ужасно студено и обожавам пустата миризма на студено, но като цяло обичам на топло. факт :)

много обичам аромата на свещи и камина ... за сега имам само свещи и виртуална камина - но ще набавя и второто след време в мечтите ми е :)
уви качих се. факт. :) остана хубавият спомен от запознанството в нощта на хелоуин.

отзад напред

много странни сънища напоследък. може би нова връзка с "екстратерестриал" :)
онзи ден минах покрай една определена врата в университета ... 233 и ме връхлетяха едни спомени
хубаво беше.
сетих се за М. и реших да се извиня, едно такова искрено, без лоши чувства. това последното ... след онова предишното някак просто не ми се вписаха заедно
сетих се и за първата си приятелка. пазя всичките ни неща в една кутия. нямам кутията до себе си ... но имам планове………………..
да я залича. 14 месеца от живота ми не могат да се кондензират в една кутия с джунджурии и писания, както и не могат да се заличат
... но аз мисля да я махна от очите си. и с това символично да определя едно мое друго поведение. поведение, което се движи под лайт мотива
"миналото си е минало...": аз ще живея в настоящето
... и в този ред на мисли ... ако нещо става насила - то значи не бива да става. нещата, когато
трябва да се случат си се случват докато си живееш живота. и всичко е много по-просто и леко. без излишни сцени.
:*

мисля много днес. времето така ми действа. гледах Ванчето с Рики как си готвят заедно. много ми липсва това усещане .. а готвя що годе хубаво..

ще си продам телефона. искам възможно най простичкото и компактното.. това същество в ръцете ми не е в мой стил .. искам простички неща. но докато го осъзная поизхарчих 400 500 евро. опит . до 2 седмици ще го разкарам.

гледам много FPoBE напоследък. и той ме вдъхнови за някои неща .. и един друг човек и той. с мислене щъкащо насам натам от луната до бадемите :)

щип събуди се един интересен Висенте.очаквайте включване

i wish upon a star ...

- hey babe, look, there's a shooting star, make a wish

- ... i dont need to make a wish ... all ive ever needed is here with you ...

влюбен съм ...

точно както преди година, точно както винаги ...
бих дал всичко да се разменя за миг със този силует
влюбен съм в светлините на големия град.

хикс на рал за снимката

приятна сутрин

• събуди се рано сутринта. помисли си колко е жалко че смениха времето - вече не се събужда заедно с изгрева.
• направи си един хималайски чай, излезе на балкона и вдиша дълбоко. студеният сутрешен въздух изпълни дробовете му и той с усмивка установи какво голямо удоволствие му доставя свежият, почти планински въздух.
• пусна си любима песен и поскача на въже. кръвта изпълни цялото му тяло и той беше почти буден за новият ден.облече се, взе книгата, взе записките си и излезе.
• замисли се какво ще хапне и със задоволство поръча два топли, пресни шоколадови кроасана. боже колко обичаше този вкус рано сутрин. комбинацията можеше да се обогати само и единствено със свеж портокалов сок или ароматно кафе.
• днес беше второто. миризмата на ванилия примесена с аромата на кафе го запрати в така желаният екстаз.
• седна на стола ... пусна компютъра и се замисли ...
• отиде до главният офис за да види дали има нещо ново за вършене - посрещнаха го със най-смешната история която някога е чувал.
• смях. и още смях. хубаво начало на деня, помисли си.
• седна отново в офиса си зареди няколко страници и установи колко е пристрастен към един определен сайт.
• в главата му се завърнаха едни отдавна забравени мисли и обещания. обещания пред самият себе си.
• той никога повече нямаше да влезе в *тъчдбайдъсъндотблогспотдотком*. знаеше че може да се оттърси - беше го правил и преди - какво му беше станало ... вече беше решено.
• изтри препратката от любимите адреси, отпи от кафето, вдиша от хладният сутрешен въздух и се усмихна ... от сега нататък щеше да внимава повече и нямаше престъпва обещанията дал пред самият себе си.

някой ден ще го споделя с някого

would die for a hut like that.

всеки път когато дойде този период от годината - аз отново осъзнавам кой е вторият ми любим годишен сезон. замирише ли на студено, видя ли светлините на града още в 5 следобяд - вече знам - идва зима. топлината на дома, сгушен под одеялото пийвайки нещо топличко - всъщност не се случва нищо - просто наслада от приятното усещане ... съществуваш и се радваш

сбогом.

... до всички влезли по един или друг начин в моя живот, и малко или много оставили следа в него.

теглих чертата днес окончателно. няма буквички в живота ми. няма нито едно име. сега сме само аз и живота. и бъдещето.

имал съм хубави мигове със всяка една от вас. но няма да лъжа че ще се опитам да запазя хубавия спомен. така няма да забравя. а аз много добре знам как да забравям. живота ме научи.

без имена. сбогом.

доброто старо време ...

...

...

все още

успявам да крепя света си

може би

... някой ден той отново щеше да бъде истински щастлив, дори в една нереална вселена

... и както преди 3 години започна всичко, той и до днес е не друго, а просто "блясчко мечтателника" ...

... и не спира да мечтае

... и никога няма да спре.

болен

случи се … за добро или за лошо … дали от липса на вода, дали от преяждане, дали от знам ли …. но съм болен.

Вчера получих едно съобщение от А. което много, ми напомни на мислите които ме навяват за един друг човек, и за това което аз бих написал ако му имах номера на този човек – може и за по-добро да е.

Ай, Майната му на всичко. Ще стане по нормалният начин или няма да стане – писна ми от залъгалки които ме карат да се чудя кой е човека срещу мен.

Имах интересна среща с един човек, в Costa. Мотивира ме, даде ми идеи за бизнеса, какво повече може да иска човек. Но ме накара да осъзная и следното, най-голямата грешка е да си мислиш че знаеш нещо.

“Practice does not make perfect, perfect practice makes perfect.”

… а до тогава аз ще се лекувам.

speechless!

I am so into woman's calves

... just saw the perfect pair ...

so sexy ... so elegant ...

гледах твои снимки днес ...

* коментарите вече са без ограничение.

... няма неразрешими загадки, някои просто са по-сложни ...

seq4: стюдънт лайф. дъ ласт сикуел

16:00 : много ми се ходи на парти, седя в колата с Л. и си танцувам и си веселя. довечера ще празнувам.

22:30 : спи ми се повече от всякога. как за бога се съгласих да дам 20 евро за парти на което има изгледи да заспя. майната му, отивам.

23:45 : след 5 шарка, 2 йохимбина и 2 водки мисля че вече не мога да си затворя очите. положението е критично. на масата сме само аз и Р.

01:20 : спрях да броя водките и шарковете. започнах да пия повече вода. появиха се повечко познати и сега вече познавах около половината от хората в клуба. чувството че съм си вкъщи се засили, но не ми разрешиха да си кача краката на канапето. сай

02:30 : танцувам си и се забавлявам като преценям кое от момичетата е свободно и търси погледи в заведението. разбира се не правя нищо, тъй като не затова съм отишъл.

03:00 : минимум 10 човека дойдоха да ме попитат с кого аджеба съм щял да се прибирам вкъщи и да награбя някое от момичетата, които явно ми хвърлят погледи … ъъъ ноуп. за сметка на това йохимбина и шарка си казват думата и ходя до тоалетната през 10 минути … дехидратация какво да говоря. протичат оживлени дискусии в тоалетната до писоарите, чува се руска реч. Д. ми обяснява защо Р. е изфучала от клуба без да каже чао и нищо. аз пиша смс, и става ясно … не винаги е хубаво да си прав.

03:30 : пораздвижих се още повече, иска ми се да поседна. седнах и само наблюдавам. за учудване на всички запалих цигара. усетих как пушека постепенно навлиза в дробовете ми – нищо, нали не е всеки ден. пък и аз съм свикнал …

04:00 : в мислите ми има едва доловима нотка на съжаление. все пак може би имаше момиче с което бих се прибрал вкъщи. твърде симпатично, стройно миньонче – красавица и сладурана, леко ми напомня на Г., уви беше с Д. когото аз познавам. Странното в случая е че през цялото време ми хвърляше погледи, дори докато говореше с него . Усмихваше ми се сладко сладко …  Имам си старото правило което вече спазвам. Никога не се занимавам с момичета които имат приятел : закон. (напук на всички предишни изключения).

04:30 : всички от клуба се разотиват и ми казват чао един по един – явно приличам на човек от персонала. какво пък – поне се социализирам без много много движение.

04:45 : ходя си към вкъщи и ми споделят разни истории. реших да походя преди лягане вместо такси за разнообразие.

07:30 : добро утро свят, или по скоро здравей отново утро – за втори път днес. ушите са заглъхнали, слънцето дразни очите ми, но на мен ми е спокойно. слагам баретата, слагам очилата, слушалките и излитам – навън е нов ден и аз отивам да му се радвам.

не мисля скоро да повторя. рядко ми идва настроението.

из редките дневници на един щур судент

seq3: за новите стари сънища.

нека ви разкажа за моите сънища съвсем накратко. какво се случва с мен напоследък. уау. мисля че някой се опитва отново да се свърже с мен. цветно е. живо е. не, не говоря за някое момиче, говоря като цяло. получих отговори на толкова много върпоси, толкова много идеи. за жалост нямах възможността да ги запомня всичките. може би трябва да се науча веднага след ставане да записвам сънищата си. а имах усещането че са изключително важни всички.

мислех че съм загубил това “качество” да сънувам отговорите на въпросите си. бях изобщо спрял да съзнувам и да го осъзнавам. ранното ставане и четенето на книжка преди това явно имат действие … или … това което мисля вече го записвам директно на аудио бележки. бързо точно и ясно.

*трябва да си купя овесени ядки и соево мляко.

*сутрешната тренировка също ми действа много, много добре. кара ме да се чувствам и да изглеждам в пъти по-добре …

seq2: франческа.

сещам се за Брус Лий рано сутринта, за чистотата на мислите. те трябва да бъдат като водата, гъвкави и чисти. в далечината виждам изгряващото слънце.

сещам се за онази дама в кафето. беше на средна възраст но изглеждаше много стилно и същевременно леко перверзно. може би това е типа жена, която харесвам. дотолкова ми хареса, че я пожелах. пожелах да съм в компанията и. да седнем да поговорим. да могат тези очи да са вперени в  моето лице докато бъбрим. да мога да усетя близо до себе си тази рядка кръстоска на сериозност със чар, перверзия, усмивка, невинен флирт … беше хубав ден зад бара …

seq:1 нека някой да го прочете

живота е преплетен с толкова много мисли, емоции, преживявания. искам да разбера хората. може би това е една от целите в живота ми.

преди време четях много. много  обичах да го правя преди. бях изградил навик за четене пролетта, но уви … не го правя толкова много напоследък. сега мисля да започна да го правя отново. сякаш умствения капацитет отскача главоломно нагоре започне ли човек да чете и осмисля информацията представена с този носител.

сетих се за 233. може пък да е по-добре да е само спомен този таван с изглед… емоциите ни правят хора. емоциите и въображението. но понякога се отдаваме на тях твърде много. това четях снощи : хората не мислят по един рационален начин.

кажи ми че нищо не се случва случайно. липсва ми ранно сутрешното смс-че на И. от миналото лято. но може би е трябвало така да се случи. дори съм почти убеден че е трябвало така да се слчуи. концепцията е такава : така е трябвало – още не съм убеден какъв е урока на живота. и ето че пак заговорих за нея: обсебваш мислите ми понякога девойко. но аз все повече успявам да се справя с това нещо. все по-вече защото аз бягам от това в което се превърна. търся онова старото. знам че го има и него. но теб те устройва това новото. живот.

не искам да казвам може би. защото казаното е казано.

* как да не обичаш рано сутрин. докато пренасях чинийката с вода отново се сетих за това какви трябва да бъдат мислите ни. колко внимателни трябва да бъдем за да останат те спокойни и чисти. представих си как съм в планината, всичко е спокойно, свежо. има ручейче. и хоп в съзнанието ми се появи Р. един от малкото хора които винаги са били добри с мен. наистина добър човек. разбира се, всеки има … своите особености.

* вече не остана много  - само 4 месеца.  сетих се за смс-ите от Мейз и от Крит, от лятото, за  “nothing else matters”: “ … so close no matter how far. напомня ми за М. един отдавна отминал спомен. но въпреки това имаше хубави моменти. много изпуснаха това да ме задържат до себе си – а то не е толкова трудно мисля си. чувството е особено. но ми липсва понякога. искам да мога да звънна и да се чуя с някого. no strings attached .. или пък защо не. 

времето не е неопределено вече. времето на успеха е в рамките на година. ще бъде трудно но ще продължи до края на живота ми. доставя ми удоволствие да имам контрол над живота си. по времето на либерализма държавниците сигурно биха ме подкрепили :)

ако се сетя нещо обещавам да пиша. но едно е сигурно. градът е моето място. обичам и планината. едното балансира другото. обичам и морето, но в по-умерени дози.

сега, днес, утре, след няколко седмици, месеци … живота ми тепърва ще започне.

един такъв петък искаше …

… влезе в офиса на секретарките, отиде до машината за вода и докато наливаше студената течност се почеса по корема. съсредоточи се върху гледката през прозореца, наслади се за миг на прекрасният слънчев октомврийски петъчен следобед и си помисли колко много му липсва това да бъде свободен в петък вечер, да няма ангажименти след това, да си почива вкъщи, да може да пийва вода и да се почесва на спокойствие …

то това ми беше ясно

ясно ми беше още тогава, то се усещаше. сега чета и чета и пак чета и пак ми се свива корема, но такъв е живота - ще отмине.

като цяло се чувствам спокоен. програмата ми е доста запълнена и 4 дни от седмицата се налага да се будя в 6 без 10 (ауч). но пак намирам време и за себе си. винаги намирам време и да напиша по един смс на приятел или познат. драскам на някоя стара дружка без да очаква, защо пък не (20 секунди писане и една усмивка на нечие лице - ес симпъл ес дет) :)

вчера казах на Р. кого обичам. обичам родителите си. не е ли нормално. не знам дали обичам друг.

знам само че чета и чета и сърцето ми се свива. а странното е че не е от проклетия егоизъм дето ме ръководи понякога, а едно чувство на радост. може и мен да ме е нападнала шизофренията, знам ли ...

пише ми понякога един човек, сякаш си мисли че се обръщам към него в постовете си. само че е сбъркал. пиша предимно за да ми олекне. пиша за да не ми стои заровено в главата. пък ако реша да видя как съм се чувствал току виж някой ден седна и прочета какво съм писал, въпреки че никога не съм го правил до сега. нека миналото си остане минало.

липсват ми няколко гласове в слушалката на телефона, някое друго име изписано до новополученият смс.. но ще свикна и ще забравя. преди известно време, една година ми костваше други3, за да забравя. дали не съм станал умел в забравянето ... майната му - живота продължава

усмивки

p.s. ходи ми се в планината отново, с рекичките и водопадчето (сън)

english, coz ive got no bg input

hooray went back from 85 to 77 again. And the ever-ellusive fight for an 8 pack continues. Until then ill have to live with a sixer lolz

*i remmember '94 and my grandpa documenting my first invntion..it was merely a simple device worth nothing back then but worth a thousand smiles at present. :)

*it took me 20 minutes to edit the post and fix the d*** errors i made on the d*** keyboard g**DAMNit lol

lonely

sometimes i'm really lonely.

as i sit outside, the cold october wind is interfering with my calm phone network browsing. (it is a bit difficult to write on the phone u know..)

Why am i saying that... coz i feel kinda lonely tnite..


wish i was in a time machine and could whirl back through space and time and jump/skip the next 4 months of my life.

Its been a long journey away from home..its been a long journey away from my balance point of not feeling lonely ..

certain things i will miss here in this place.. a lot has happened that has changed certain aspects of my life ..

But now i feel kinda lonely. Which is contradictin, for people, and individuals in particula, are never alone*

yet im feeling kinda lonely tnite

would definitively enjoy a talk

странно спокойно

шизофренията (мда, и моята) явно добре ме държи буден.

сякаш не искам никого в живота си в момента
не чувствам истинска липса
или може би не я осъзнавам
.. току виж пък се появи някой човек да ме прати в джаза (е в добрия смисъл на думата де)

някои неща се наредиха, баща ми отишъл на врачка - каза интересни неща дори и за мен. февруари месец ще се ходи до пловдив (с новата кола надявам се) :) ако има желаещи да делим горивото да свиркат :P

и все пак има ... (мръщенка)

пристигна ми телефончето, след малко приключвам работа и възнамерявам да го видя ... това е повод за радост - определено да - и въпреки всичко ...

не мога да преценя, но се чувствам вътрешно намръщен ...

Брей! Този чай, значи :)

Освен да започна този пост, благодарейки на всички за това че следят блогчето.
**Държа да отбележа че всички до един (които бяха отбелязани в предишното писание) отговориха.

Просто нямаше как моята "непораснала личност" (или нещо производно) да не благодари и тя да не пожелае на И. щастлив живот. За да не бъда груб, ще отговоря по един спокоен начин, както го правя напоследък. Едно такова "обвинение" нямаше как да не ми направи впечатление просто, особено след като аз виждам как се случва именно това за което ме обвиниха с въпросната личност. Както има една древна китайска поговорка "Преди да посочиш някого с пръст, погледни около себе си, защото 3 пръста вече сочат теб". Или може би вече съм го споменавал това някога в миналото :? ... Поздрави.

Друго ново ... направи си бюджета за идните 6 месеца и смятам че нещата са повече от благоприятни. Какво пък - поне това е наред :) Пък и визитката на компанията вече е готова :)

Телефончето ми още не е пристигнало и лаптопа ми е проблем, но и това ще се нареди. (Надявам се скоро деймн ит).

А пък може и да го довършвам това поустче лейтър, лейтърз :)

4 месеца преди да се родя

ти всъщност постигна точно това, което искаше - няма ме! :)

достатъчно много си приличаме за да го признаем и двамата. а пък аз прецених че щом нещата стоят така - то нека бъдат така.

ще си взимам ново телефонче и съм ексайтед. дано да ми е наред лаптопа. всичко друго ще се нареди, аз си знам :)

трябва май повече понякога да гледам Ради как приема нещата от живота. Вярно понякога е крайно и в общи линии малко неориентирано но има неща, които би трябвало да приема като начин от живота си и аз.

шалалала живота тепърва започва - онзи истинският, дето го чакам вече толкова много време чакам.

имам да отправя и няколко съобщения освен онова до (И. или К) - коеото беше малко по-нагоре.

Г. - нищо не се е променило, времето ще покаже какво ще се случи. скоро се прибирам в България (ох кеф) :))

А. - ти май не установи, че след като бях с теб 3 месеца и не го оцени по достойнство, или ако го оцени ти си знаеш какво направи, и още 10 пъти по 4 месеца след като си тръгна от мен да пишешр и да ме търсиш нещата няма да се променят (сиреч няма и да отговоря). Достатъчно шикалки в тоя живот. (Ха дано успееш да си го преведеш на Български).

С две думи "нямам думи", с една "въобще" :) Ако нещата не стават по нормален начин, ще станат по друг начин :) Просто и ясно. Вие ще си го разберете :)

Написано от един по-ведър и семпличък Владко :)

безсънна нощ

учуден съм от живота. искам февруари …

приятно ми е:

казвам се Влади Цветков.

temptations

или … защо аз отговарях след няколко дни,

пък и ти така …

сядам бързо да запиша

чувството е невероятно. съвсем простички неща карат човек да се чувства пълноценен сякаш си има всичко. какво по-хубаво от това да облечеш старата фанелка, която ти стига до средата на бедрата, и да потичаш в топлата, направо задушна лятна вечер в кипър. навън е толкова спокойно. а ти тичаш, и усещаш как едно чувство на радост те изпълва, еуфория, кръвта се раздвижва по крайниците ти, усещаш как фанелката леко започва да залепва по гърба и дупето ти – само че не носи негативни емоции – напротив, ти това целиш – искаш освен всичко друго и да влезеш във форма. стигаш до магазина. взимаш си шише с “исостар”, като наум си мислиш как другият път ще си направя същото сам вкъщи: с половинка вода, половинка портокалов сок(не пресен) и половин лъжичка сол. какво пък - нали си намерих свещички. сега мога спокойно да си ги сложа до леглото преди да заспя и да почета на свещ. било вредно за очите. не вярвам. пък и с аромат на лешници … ммм колко простички неща, а чувството е невероятно.

кой съм аз

аз съм един скормен, съвсем обикновен човек, който изглежда по един напълно нормален начин, който се стреми да постигне нещо в живота. стреми се да живее скромно и да бъде колкото може по-смирен и честен.

 

** сега стягам багажа – нещо като подготовка за след 5 месеца. вярвам всичко е за по-добро.

.. но точно в момента съм рошава катеричка която щастливо хрупа лешници :D

знам че такъв ти харесвам повече.

i am running again. losing weight. arranging my life. it’s a mess. mind is lost. regain control, maybe. soon. .

семпличко казано. ставане рано сутрин. движение. живот.

 искам имам нужда - както преди една година, да ме събуди твоя глас

бавно времето минава

не ми е добре. не ми е добре. думички. искам да те чуя. дните минават. какво правим с живота. джаз. по-голямо три. извинявай. искам да те чуя. крит. работа. българия. липсва ми всичко.

дано ти да си прекарваш добре. пиши.

Малко джазче

you’ve got mail

жалко че ти нямам мейла.

един странно загърбен от мен и моите приятели обичай – да пращаш писма.

не говоря за IM, говоря за едно такова дълго и описателно нещо - съдържащо безброй интересни факти и неща в себе си. * всъщност ралчето пише (само аз защо забравям да отговарям…)

получавам смс-и понякога, но не знам детайли(а искам). какво се случва, с кого лягаш, ставаш, как минава деня ти, всичко наред ли е …

мисля си … не сме ли станали безчувствени. аз може би съм. за радост все още  има един човек който ми раздвижва всичко вътре.

… стоях вчера и събирах кърпата от плажа, леко изтупвах пясъка, а на 10 метра от мен буквално си удряха столове в главите, имаше кръв и всичките му други екстри– луди хора. честно казано никога не бях ставал свидетел на такова нещо. на мен никога не ми се случват такива неща. и е по-добре…

обичам живота си семпличък и простичък. и правя каквото ми е възможно за да го запазя такъв. може би това усетих че ме чака след време с теб. времето ще покаже. липсваш.

супа от моркови

за да съм щастлив. може и сладолед. и да потичам преди това. в момента явно ми е тръгнало в обратен ред.

а трябва и нова квартира да намеря … 5-6 месеца преди да се прибера – съдба.

нищо – живота си тече, понякога малко падам духом, но се опитвам да се държа.

вече почти виждам целта си – успея ли да се фокусирам на 100 процента вече няма измъкване.

търся теб.

липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми

липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми

липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми

липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми

липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми

>>нещо истинско, което  да ме изтръгне от това състояние.

намери ме.

лу

когато ви попадне под ръка формула за щастието, напишете я, споделете я с другите … аз днес съм сигурен че имах една нова … и ето че я забравих, дано да се сетя … а докато го мисля, мисля да напиша едно съобщение, защото това е една друга формула …

свърших

два пъти. писах за страховете си, не искам да останем с празни очаквания. но нищо не ми пречи да вярвам. вярвата е много силно нещо. миналият септември се молех. молех се един човек да е наред. липсваш.

“бурята беше разрушителна”

… понякога мисля че живея сам, мисля че живея в изолация,  вероятно е слабост. ако отида отново в големият град, може да ме погълне. толкова много лица, толкова много очи … не съм светец. а искам да бъда един честен, добър, скромен човек, и искам човека до мен да е такъв.

“аз съм само един беден човек, който не знае какво да прави с живота си. гледам как едно дърво расте, и виждам в хармонията на света, хармонията, която съществува около нас”. не съжалявай че наруши мира ми. вероятно има причина ти да си тук.

“живота носи живот, радостта носи радост, и надеждата носи надежда.” споменах ли че вярвам. в нас.

по време на бурята, аз се молех и ти се върна. няма причина да ме слушаш, опитвах се да игнорирам същестуването ти, не съжалявам, дори и да не трябваше. сега се надявам времето да ни събере. надявам се да бъда това което си очаквала. надвявам се и ти да си този човек.

преди 1000 години на хората са им трябвали богове, на които да приписват смъртта, а днес … днес аз вярвам. Не в Бог. Дори да има Създател. Вярвам в себе си, вярвам и в нас.

това което правиш, го прави, весели се. аз ще правя това, което считам за разумно. ще получавам това което искам и мога да получа в момента. научих много уроци, и продължавам да ги уча. сега се сещам за нещо което научих преди време, а все забравям. странни същества сме ние хората, трябва да ни се припомня … независимо колко е било ярко отпечатано в съзнанието ни – трябва да ни се напомня.

дори малко по-сухо от преди, дори малко по-различно, трепва ми на едно място, заради гласа на един човек. не съм му виждал муцуната, но ми трепва. дали е възможно да си останалата част от уравнението - без да съм те виждал дори.. и не съм ли те виждал аз в сънищата си толкова много пъти … дано да си ти.

По-голямо три.

формула за щастието

Безспорно в живота ми е имало периоди, в които си мислех че такава формула няма, че тя е една химера и че щастиети не съществува.Само че от скоро отдавам все по-голямо значение на мъничките неща (пък и се опитвам да се държа добре с всички).

Това което открих е че щастие има. Това което открих е, че формулите за щастието са много, ама много много.

Ето една от тях:

+150 мл прясно изцеден портокалов сок

+50-100 мл прясно изцеден сок от грейпфрут

+500 мл чаша пълна до горе с лед.

=ммммммм ама не е Миринда :D

(ей на това казвам аз “да изстискаш живота и да му изпиеш витамините” :))

--- Така и така съм седнал да пиша …

1. От много време искам да отида в Малта, бога ми искам да го видя този остров някой ден…

2. Случайност или не – пратих 2 съобщения онзи ден, но получих Failed report. Следващата вечер получих съобщение … случайност ? Не спирам да мисля.

-- Понякога се страхувам че няма да мога да отговоря на очакванията, че представите са грешни и твърде високи. Знам ли … страхувам се от това в което се превръщам. Страхувам се че може да дойде момент в който да не мога да обръщам внимание на близките си, заради това което градя заедно с баща ми (а всъщност го правя за да може след време да ми остава такова време). Трябва ми много разбиране. Нещо подобно породи някои мои действия наскоро – стрес, липса на време. Не съм избягал. Тук съм. Още няколко месеца … и току виж намеря друга формула за щастието.

По-голямо Три, ти.

You still lead 2:1.

well well … too much television, internet, music, video, sex even, all the things that people do without much of thinking, and usually they overuse – are bad. and I am yet to refuse most of them to a certain extent.  not only are they bad but they are evil.

here’s to my road to the analogue reality – for good. only work will be commenced using the laptop.

and as far as I. is concerned, I so long to see the person who i saw in the beginning, the tender gentle one, you know it – the one that looked just like me. not the one in the moment. maybe it’s too late, maybe I've changed too.

my biggest concern was that the 18 and my experience would not be enough. now there are other concerns … and the previous sentence states it clearly.

as for the scary thing – if you couldn't do it immediately – well my suggestion would be not to. keep being scared, I'm outtie.

Heal the Inner World, make it a better place

На младини обичаме мъже самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън като съдба неотбратима.

След тях остава стъпкана трева‚ порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ че доброта ти е била потребна.

                                                                                                                by Миряна Башева

 

Така да се каже в природата ни е да ни мами дивото ,а не питомното.

Когато една любов е в коловоза ,ако всичко е ясно и безоблачно ,ако нещата са спокойни и опитомени ,ако всичко е подредено и без въпросителни ,няма да я има оная сладостна тръпка на любов и страх,оная пареща болка от несигурност и съмнение.

Защо да ходиш по отъпкани пътечки, като можеш да катериш по стръмното.

 

… and why didn’t you realize that and act accordingly when you had the time :(

by по-голямо три

поуст нъмбър си’имсе

god damn - най - накрая разбрах защо сърцето ми е препускало като лудо миналото лято - а аз го припознах като едно друго чувство, че и много интензивно беше ... а то кой да се сети - кафе - ама филтър кофи, не от еспресото :D

i got a new dream car - A3 - simple yet simple :)

осъзнах колко много ми харесват залезите, i'm totally addicted :)

as i was walking to buy myself some proper food (finally - eggs - on the first paycheck ill get some tuna as well) :) so ... i sooooo much enjoyed the serenity of the dark, and the sunset and the moon ... darn i like it!

и в този ред на мисли - мисля че като се загледах напред в далечината си направих асоциация за живота - when you look straight ahead - you have a goal, и със всяка изминала стъпка, тази цел става по-близка и по-близка, and you feel much much more better :)

i feel like my life finally has a meaning. just need to relax my eyes a bit and from утре (не е като да не сте го чували) I am off: forward. Fast Forward so to put it :)

И в този ред на мисли - Вивалди ми чегърта на главата - "брей рахат значи" :) та ми е спокойно, just the coffee pumping my heart out (or the jump roping) go figure (и двете ги правих миналото лято - може би като се замисля отново би трябвало да се вгледам дори по-внимателно).

Damn - I feel good, сериозно ви говоря - не знам какво ми има - може биоритмите да са ми във възход всичките - there was a nice piece of software once upon a time във времето ... ще взема да го видя

аааааа да - още една мисъл ме споходи докато си ходех на пазар за яйца :D - I feel a bit too mature for my age. go figure - в много от мислите си - може и да се води отживелица. sociology classes one year ago would've saved me so much woman trouble. ама сега поне съм по-наясно със себе си - то затова човек се учи и трупа житейски опит.

имам си ново любимо филмче и го препоръчвам на всички фенове на romance-a - sit down, chill, have some orange juice - loveeeee it - on the rocks :)

"Flirting with forty": Цъкни тука за по-голям екран

and if this wasn't enough ... eeerm u know ... i love my job ... both of them actually :P

uni is almost finished - ill be graduating soon - ама "нема се плашите" coz си идвам скоро скоро ;) (февруарско ми се струва) :)

p.s. иии чакайте че имам още неща да кажа (то не е едно). eerm идеята за простичките неща в живота - (пак се сетих за това от филмчето дето гледах - ама то всеки си намира смисъл за себе си де). Та вместо да се депресирам за това че съм сам - взех да си мисля как да си опростя още живота - и мисля да изхвърля доста shits (то ми е тръгнало напоследък). И ако мога да ограничавам лаптопа че ми е вреден. Aaaand май май my brain is switching between the eng/bg layouts - ама то пък който не разбира не трябва да яде :)

Да ви хвърля в цъфналата ръж - това стана много дълго писание - но човек като не пише пише and needs to sit down and "memory dump" his brain дет са казали древните римляни. Само дето аз по-модерно го раздавам - не на плоча а blog :)

та до друга плоча драги ми смехурковци - и не спирайте да се усмихвате - за всичко друго има дни когато смехурстването само си ни идва от вътре.

иии if it's possible да добавя втори послепис: 85->80kg :P and i'm loving it :)

This blog has been powered by 100ml French Vanilla Filter Coffee :)

free as a bird

you know what the hardest thing to do is - looking forward with your head straight, saying goodbye to things which you thought you'd never lose.

but it's all flowing in this world: "panta rei" ... and its constantly changing. progress therefore is inevitable.

and as i burnt the bridges i said to myself : "from now on you will always look straight with your head up high". because I've realized that i was walking on the street and i was paying too much attention to the landscape beside me, missing the colorful world in front of me.

and it is a really simple experiment: walk straight - looking forward only, head up high. you will see a world you have never imagined.

same as in my life. instead of focusing on the future, and creating one - i was constantly looking around me, focusing on what is next to me, not what is ahead ... and I generally tend to have a sharp eye for distance ... it is about time i start using it.

This part of my life I call ... "The 7 break"

... yes

- I need my serenity, my "nut shelter" and rest for the next half-year or so. Silence.

When I go back home - maybe I'll go out of it.

Until then - I will contact only a few people such as:

• my father
• my mom
• ral
• my aunt
• oceto
• and my rmates on skype

(just for your information - so u know why u are not on my buddy list).

I will NOT contact anyone else using this medium.
So please do not try to - it will be quite pointless.

Have a happy summer holiday and Christmas holidays and whatever :)

Vladi - out.

1st and always

You know I hate goodbyes. And this one was the hardest. Yes, you might consider it as see you later, yet I felt so scared of never seeing you again that my feet would just feel distant. I wanted to say so much, yet I was so … strange … I didn’t show almost any emotions. And I had plenty of them.

Too bad people realize how much they miss someone when they do not have him around anymore. They realize about all the moments they could’ve spent together, all the time they could’ve devoted for being together instead of doing something else - when it is all going to its end.

Too many mistakes, too many killers, even the last moments could have been different – yet they were not … all a big shame … but I don’t blame. All I wish is that all the all I wish were actually happening and not something we complaint of later. Yet I wish again. And it all turns out to be a big wish …

I hate goodbyes. But I’ll always remember. Because I keep saying it all the time. And because I kept going against all that’s logical, and all that my friends were telling me not to do. Yet I kept doing it. I kept coming back. Because I keep saying it all the time. Now I wait. Now you wait. And if what I’ve been saying is what you’ve thought of but never said, and if all other ifs are in our favor – then we shall overcome and be together.