14 ноември 2009 г.
лека нощ
не ме разбрахте пак нали?
от странни възгледи съм изтъкан.
и принципи опитвам се да следвам от преди,
създадени по кривите пътеки на живота.
говорих много, казах много,
но ценното оставих за десерт.
прескъпо струваше ми да си взема,
за собственият мюзикъл билет.
живота все едно и също ми поднася,
и всеки път е по-добро.
уви усмивката ми пак угасва,
когато случва се поредното едно.
и заговорих аз за принципите свои,
които уж ме водят все напред.
не е сама или във мислите си само,
бленува нечий друг портрет на предният завой.
това е все което случва се в живота,
намирам личност, искрена добра.
и ако тя не се окаже нимфоманка странна,
навярно пак ще бъде чуждата жена.
омръзна ми и уморих се,
химерите да гоня ден и нощ.
омръзна ми да лягам вечер тъжен,
да гледам пак във тъмното до мене - как сивкавите сенки палят свещ.
не казвам че съм влюбен,
казвам че харесвам,
и имам нужда някак да ти кажа гуш.
защото колкото и да е странен днес поета,
в гърдите си е той дете. и буф.

0 ваши мисли:
Публикуване на коментар