the growth of the dreaming pumpkin

Много хора чух да ми говорят напоследък, и някак всичко свърза се в една прекрасно шарена гротеска. Преживявания, мисли, чувства, започнаха да придобиват смисъл, започна да ми става ясно, и това и онова какво са и защо били са. Защо за бога станах жертва на емоции. Поправка – слагаме тире. Защо за бога станах жертва на негативните емоции. Тире. На изкуствено създадените негативни емоции. Факт. Тире. Цоп. В едно голямо мрачно блато с цвят на бездна. Колко време лутах се и търсих. И не казвам че намерих, казвам че прогледнах леко. С леко порозовелите ми очила и с избледняващо червено по очите.
Живота е като настолна книга, само често я четем накриво. Нищо, утре хващаме прочитаме я друга, ще намеря аз добричкото по пътя. И надяваме се спря да бъде Блясъчко кафява тиква, за да намери той на малкият разсадник принц със роза.