не съжалявам

безумно тихо е.

а чувам твоя глас.

безумно празно е.

а знам че съществуваш.

ще хвана ли ръката ти.

дали ще имам този шанс.

 ще се огледам ли в очите ти.

дали ще доживея.

и кой решава за съдбата ни.

щом можем да я наредим сами.

наклонена чертичка, после стават две ...

... и пъзела нарежда се полека.

**отново се превърнах във детето,

което винаги мечтае и чете.

                                                                                   .mp