9 ноември 2009 г.
уморих се
чувство някакво ме е налегнало отново.
странничко такова, може би за мечо пух.
пак за приказки се сещам вечер
... и си мисля за любов.
вечер се прибирам: сам.
лягам: сам.
мисля над живота: сам.
смея се с някого: но съм сам.
говоря с хора в нета щом намеря време - пак съм сам.
уморих се химери да преследвам.
нека химерата да ме преследва мен.
напук на всички логики и мисли.
прибирам се и пак съм сам.
но сам съм и ядосал съм се на живота.
ядосан съм, защото пак съм сам.
искам усмивка, прегръдка и целувка. точка.
3 ваши мисли:
май сега аз трябва да ти се карам за същото, за което и ти на мен миналата седмица... гледай по-оптимистично... ;)
"единственото неегоистично нещо в този свят е да позволиш на някой да се настани в теб, така че никога повече да не си сам."
или се отдай на шизофрения. schizophrenia beats being alone.
или поне така казват ...
*гушва го, целува го по нослето и му слага точката*
Публикуване на коментар