Неизпратено

2 месеца и се прибирам вкьщи дядо, знам че с мама ме чакате. И аз сьм ви обещал че повече няма да ви оставям така. Липсва ми това да излезем на двора и да цепим дьрва заедно, липсват ми и веселите ти закачки и неспирните вьпроси за гаджета, както и игривата усмивка по лицето когато измисля нещо просто за да се почувстваш горд с внука си. Толкова много неща ми липсват. Знам че никога не сьм го казвал но те обичам. Като свои баща те обичам, защото знам че каквото и да правеше го правеше за мен, мама и вуйчо. Знам го, не се бях замислял никога как някога би ми липсвал дрезгавия ти глас, И бурния смях. Иска ми се да отидем пак на село, както правехме когато бях дете. Знам че живота е труден, но ти успяваше да организираш безброи неща за вьршене, показваше ми неща, и винаги искаше да ми дадеш подарьк. А аз глупака не пазя нищо. Обичах когато ни водеше на полето за да ти помагаме. Боже колко добре се чувствах тогава. Един истински човек. Това си ти. Един добьр човек. Надявам се Господ да успее да ти предаде това писмо, аз не успях. Дано си на по-хубаво място. Аз сьм тьжен.