какво има за вечеря ?

и има ли одеалце за да се излекува студеното от студентите ... има усмивки. само дето аз не искам одеалце. искам усмивка. не го ли разбраха хората. не ги познавам достатъчно,
но когато започнах да ги поразбирам, осъзнах че правят същите грешки, както грешките които съм правил и аз. химери. след като добре знаем кое е добре за нас. ами - историята ми го повтаря не веднъж - а аз винаги упорствам да направя това, което е добре за мен. факт. разбира се помъдрях, напук на наричането от другите. индивид съм бил. наричал съм и аз, то е ясно, кога с повод, кога без повод. хора сме. не сме перфектни. можем само да се опитваме да бъдем по-добри, във какъвто аспект си помислите.
свърших, или по-скоро попривърших. нали и аз съм човек. 22 години по една пътечка вървя. ту тичам, ту се изтупвам от насъбралата се прах. срещам хора, и каквато е природата на хората - обещават да тичат с теб, но уви, остават в крайпътното ханче да пият давейки мъката от мързела да потичат. а просто се иска малко внимание, малко разбиране. добре, понякога не се изисква малко, изисква се повече, но ако това е жертвата която правим за да бъдем щастливи по двойки - нека се помолим.
някак тъжа. за хора които малко познавам. но ми допадат. харесват ми. Гледам ги , гледам ... и ми се иска да им кажа нещо, но може би ще бъда просто поредният казал нещо. хубаво е да е лигаво и забавно, само да има елементи и на сериозност. така се печелела наградата. но да не тръгвам по пътища неизвестни, Пигмалионски, че много започнах да си ги визуализирам напоследък.
а грешка ли е в крайна сметка да преследваш целите и перфектността. Хмм. Научих се. Уви това е само мит или химера. затова премръзнал, аз отново ще попитам "какво има за вечеря".