4:40 АМ

ще ми се да мога да се будя до теб,

рано сутрин да видя как си се увила на кълбенце,

.да оправя одеалото, с което си покрита,

да се сгуша в теб, да дам топлина на тялото ти.

.да усетя как вече не си свита на кълбенце,  как се отпускаш

.тогава дори вече закъснял за работа, да те целуна

да ти прошепна на ушенце, че ти си моето съкровище,

съществото, което ме кара да вярвам и да обичам;

 

“винаги ще те пазя”

 

тогава ще изляза.

но не тъжи: аз винаги обратно ще се връщам.