вън вали ..

безпаметно дълго …

и този мрачен ден, потънал  в сън … “

 

нека в началото :

… имам някаква средно разбита таратайка, която да посмея да нарека - “своя кола” …

… да не излизам понякога в събота вечер, защото няма да мога да си го позволя …

… да не мога да си позволявам всяка супер готина дрешка в магазините покрай които минавам  с “моята кола”...

… да предпочитам разходките в парка и приятно сготвената вечеря, която съм направил с теб, вместо скъпият ресторант и Santa Monica всеки петък вечер …

… ти свалям звезди на терасата на малкото ни апартаментче, отколкото да сме в Холивуд сред всички звезди …

нека: защото това ще ни направи по-близки, ще ни направи едно цяло. защото ще можем да оценим истинските проблеми и ще се подкрепяме и споделяме. няма да създаваме изкуствени препятствия пред себе си.

и едва тогава аз ще изпълня и ще имаме всичко това за което съм казал “ще спостигна” … а не само “нека”.

- Това е моята рецепта за дългосрочно щастие поръсена със щипка любов.