то това ми беше ясно

ясно ми беше още тогава, то се усещаше. сега чета и чета и пак чета и пак ми се свива корема, но такъв е живота - ще отмине.

като цяло се чувствам спокоен. програмата ми е доста запълнена и 4 дни от седмицата се налага да се будя в 6 без 10 (ауч). но пак намирам време и за себе си. винаги намирам време и да напиша по един смс на приятел или познат. драскам на някоя стара дружка без да очаква, защо пък не (20 секунди писане и една усмивка на нечие лице - ес симпъл ес дет) :)

вчера казах на Р. кого обичам. обичам родителите си. не е ли нормално. не знам дали обичам друг.

знам само че чета и чета и сърцето ми се свива. а странното е че не е от проклетия егоизъм дето ме ръководи понякога, а едно чувство на радост. може и мен да ме е нападнала шизофренията, знам ли ...

пише ми понякога един човек, сякаш си мисли че се обръщам към него в постовете си. само че е сбъркал. пиша предимно за да ми олекне. пиша за да не ми стои заровено в главата. пък ако реша да видя как съм се чувствал току виж някой ден седна и прочета какво съм писал, въпреки че никога не съм го правил до сега. нека миналото си остане минало.

липсват ми няколко гласове в слушалката на телефона, някое друго име изписано до новополученият смс.. но ще свикна и ще забравя. преди известно време, една година ми костваше други3, за да забравя. дали не съм станал умел в забравянето ... майната му - живота продължава

усмивки

p.s. ходи ми се в планината отново, с рекичките и водопадчето (сън)