ти си смисъла

и имам сили да обичам

и някак неусетно спирам да усещам че съм уморен.

пиша рядко, пиша кратко – сякаш сричам

но от живота с теб съм силно запленен.

имам - но искам още.

имам най-прекрасната жена на света
имам нещо като кола, която ни върши работа за момента
имам дом но той не е там където трябва да бъде сякаш
имам работа от която припечелвам достатъчно за момента

имам  - но искам още. през толкова много лишения съм минал. а живота може да предложи толкова толкова много - искам да имам това много. искам го и го искам сега.

давам на живота срок от една календарна година за да ми даде всичко това – нов, прекрасен, голям дом, удобна и хубава кола, съвсем бял човешки живот без никакви лишения за да мога да осигурявам висок стандарт за мен, за жената на живота ми и дечицата които ще последват като плод на любовта ни!!!

... и просто всеки път когато си отиваш дори за малко - частичка от мен сякаш умира ..искам те до себе си завинаги.

толкова те обичам..

… че дори не искам да сменя профилната си снимка във фейсбук.

от кога не бях писал

от доста време сякаш.

светът ми сякаш е счупен и добре че те има за да го направиш пълен. знам че звучи клиширано но ти си най-хубавото което някога ми се е случвало.

седя в обзаведен дом, но сякаш не е точно като вкъщи. идва коледа – но някак го няма коледното настроение … странно е семейството – разпокъсано.

и искам да направя собствено такова. да се установя. виждам вече бъдещето си – начертано е.. градя го заедно с теб.

 

преди година време на писах написах :

нека в началото :

… имам някаква средно разбита таратайка, която да посмея да нарека - “своя кола” … (бял пернишки голф)

… да не излизам понякога в събота вечер, защото няма да мога да си го позволя … (вече сякаш излизам от тази фаза)

… да не мога да си позволявам всяка супер готина дрешка в магазините покрай които минавам  с “моята кола”... (но започвам да мога)

… да предпочитам разходките в парка и приятно сготвената вечеря, която съм направил с теб, вместо скъпият ресторант и Santa Monica всеки петък вечер … (това винаги ще го предпочитам)

… ти свалям звезди на терасата на малкото ни апартаментче, отколкото да сме в Холивуд сред всички звезди … (остава да имаме апартамент)

нека: защото това ще ни направи по-близки, ще ни направи едно цяло. защото ще можем да оценим истинските проблеми и ще се подкрепяме и споделяме. няма да създаваме изкуствени препятствия пред себе си. (още вярвам в това)

и едва тогава аз ще изпълня и ще имаме всичко това за което съм казал “ще спостигна” … а не само “нека”. (вече е начертано и го виждам – дори знам кога ще стане)

- Това е моята рецепта за дългосрочно щастие поръсена със щипка любов.

И знаете ли – вселената изпълнява желанията ми. Сега си пожелавам успех и просперитет. Пожелавам си и да запазим и укрепим любовта си. Нека новата година донесе нов късмет – дори да остава цял месец до нова година. Началото мина … сега вървя нагоре. Скоро ще детайлизирам ново желание и знам че в рамките на година ще се случи!

Мечо

така да знаете

скоро май ще пиша отново ...

ето че дойде време за още едно желание до вселената.

странно, но предишното ... стана реалност.

всъщност всичките ми желания до сега са реалност. това е чудесно!

кара ме да се чувствам сигурен и спокоен.

Пожелавам си да се занимавам с дейност, която да ми носи дивиденти в размер на 20,000 евро на месец. Тази дейност ще ми позволява да имам време за всичко което някога съм искал да правя и което тепърва ще правя, както и време за моите любими същества. Пожелавам си перфектната дейност и я искам в живота си преди края на тази календарна година - 2010. Вече съм се настроил на едно вибрационно ниво с тези пари. Очаквам да намеря някой или нещо което да ми подскаже как да ги имам - скоро!

Благодаря.

толкова много ...

ми липсваше да сложа парфюма си на твоето шкафче ... или да ти дам четката ти която съм увил в пликче в шкафа

с твоята тениска съм.

обичам тази тениска повече от всички останали тениски в гардероба си.
боже как ми мирише на теб. дори я изпрах у вас. обичам миризмата ти ...
а снощи те разплаках ... успях и аз. мразя го това чувство. а изпадам в ужас от чувството че си отиваш. вчера го изпитах отново. толкова много влагам в нас, понякога не знам какво ми става. в 5 без 10 някой се опита да влезе в колата. да - там където спях поради ред причини. излишно е да казвам колко бях уплашен, нали? извиках силно. той спря да ръчка по ключалката и си тръгна. днес ще бъде последният ден в който ще го направя.
искам те - по-силно от всичко. надявам се да се обадиш днес. знам че ако не го направиш ще го направя аз. на ОМВ не мога да си платя вноската за гражданската. баща ми сигурно пак е мрънкав че не се прибрах. нищо, в края на седмицата. надявам се да дойдеш. наистина съжалявам за снощи. не беше повода за разговора това което се случи снощи. все пак вечерта си мина добре, само краят беше "бля" и аз го засилих натам. въпроса беше принципен. понякога имам нужда от едно мерси просто и от едно " ако си уморен недей ".
знаеш че нямаше как да не дойда, знаеш че няма как да не идвам вечер. така ги чувствам нещата - сякаш после ще бъдеш разочарована от мен че не съм го направил. а не искам никога да се чувстваш разочарована. споменах ли че снощи крещях в колата. от ужас че те губя и от ужас че правя точно това, което не искам да се случва. а ти го нарече точно с тези думи. и после не искаше да говорим. и плачеше. и аз бях глупак. и знам че за доста голяма част от нещата бях прав. и все пак се чувствах като глупак. може би трябваше да го преглътна всичко и да си замълча. може би ... но не го направих. беше ми оставила шоколад при млякото - благодаря ти. а млякото когато го отворих гръмна и беше прокиснало - всичко се изцапа. не закусвах. нищо. същото е и с морето. не искам да бъдеш разочарована. и макар да ми е супер притиснато сега - правя каквото мога за да спестя пари за тогава. и правя каквото мога за да идвам всеки ден и да се виждаме. скромно но поне да можем да отидем. а знаеш ли че ако днес не се видим ще е първият ден в който пропускаме ден и не се виждаме. понякога не искам дори мерси, би било глупаво. просто ме прегръщай, казвай ми че ме обичаш, целувай ме, бъди миличка, нежничка - в началото помниш ли как боби и йони ни обвиняваха че сме прекалено лигави. лигави но го обичах този период. сега някак не е същото. извинявай за вчера. видях че се опитваш да бъдеш по-близка с мен, прегръщаше ме целуваше ме. и онзи ден така. просто още не ми беше минало от преди. виновен съм и аз. а те обичам безумно. надявам се когато прочетеш това. когато и ако го прочетеш това да се сетиш за това как се държахме един с друг в началото. надявам се когато го прочетеш да ми се обадиш. някак ми се иска да опитаме отново по същият начин. макар и леко променени.

завинаги твой - мечо

всичко е наред

и ще бъде наред винаги.

пожелах си точно теб. ти дойде. всичко е наред. не се променяй.

в рамките на годината ще се развие всичко толкова позитивно и бързо че направо ще се учудим на себе си и на случващото се.

водичка

благодаря ти

знам че напоследък някак всичко вървеше надолу ... но пък знам че оттук нататък пътя е само нагоре.

пожелах си само хубави неща вече. пожелах си да не се притеснявам за нещата, за които се притеснявам в момента, защото скоро ще имам всичко, което сега липсва. и то ще стане скоро. съдбата си знае работата. пожелах си.

това което ме прави щастлив дори в тези мигове, това, което ме крепи е че имаме Ние, значи можем да преодолеем всичко. благодаря ти за подкрепата която ми даваш. благодаря ти за всичко.

водичка

свито ми е

... и знам че не трябва но ми е свитичко ... глупав съм ...

аз и ти = ние

пожелахме си – и получихме това което искахме

сега нека го опазим и съхраним, защото е наистина красиво, защото е истинско, защото има бъдеще, защото има доверие, защото има уважение, защото има всичко това което търсех … сега просто е времето – сега е началото на Ние.

когато искаме нещо от вселената – получаваме това, което сме поискали. затова трябва да желаем ясно и точно и да внимаваме какво си пожелаваме … за да не съжаляваме после. сега аз съм щастлив. и дори не съм Уил Смит .. но моят път към щастието вече е път На щастието … пожелах си правилно. пожелах си точно теб.

водичка

бъдещето ми си ти

.. а дъждът вали, чувам как капките ромолят по стрехата, затварям очи, вдишвам дълбоко от влажният въздух, знаеш че го обичам - аромата на дъжд и на свежест ... отпускам се и ти се появяваш .. точно до мен, точно както съм запомнил образа ти - красива и истинска .. успявам само да прошепна тихо  "Обичам те" .. поглеждам те и чувам твоето тихо "И аз те обичам" .. и живота има смисъл

- това мисля и аз

"Животът не е низ от приключения в стил "Индиана Джоунс"  и един човек не ти трябва, за да ти е като морско свинче и да те изненадва нон стоп...”

“"Любовта - истинската любов е като в песента на Мария Нейкова "Вървят ли двама" или като в брачната клетва - в добро и лошо и в болест и здраве. “

“И хрумвало ли ти е,че всъщност любовта не е в разните там изненади,които ти правят ?
И щом още обичаш един човек не може да няма тръпка.  “

“А искам да ти кажа и нещо друго:има моменти,в които нямаш нужда от "нови и забавни неща", а от спокойствие и прегръдка,от рамо на което да поплачеш..."

още много водичка има по този път

на.Д

днешната история ... е един поглед напред...

нека заживеем заедно в апартаментчето до парка

нека имаме котарак (все още без име)

нека имаме нормална кола

нека след това имаме още една нормална кола

нека имаме стабилно и щастливо бъдеще

нека след това си имаме ... (ама не Ники или Лъчо!) :P

нека след това бъдем наистина заедно

нека винаги запазим усещането което имаме в момента

нека винаги ценим това което имаме

нека с радост да се обръщаме и да си спомняме как забавям колата преди да те оставя, как казваш на вашите къде си, как ни е криво когато трябва да се прибираш, как си говорим как след време ще се обърнем и ще ни е забавно за всичко това, което написах току що

нека продължаваме да намираме щастие в малките неща

нека винаги си се разбираме, а когато имаме неразбирателство да подхождаме зряло

нека всяка вечер лягам до теб и всяка сутрин гледам слънцето в очите ти

нека ... всичко бъде нормално.

ти си главната ми буквичка.

водичка

много

открих това което търсех толкова години.

сега надявам се да го запазя.

… и така нещата си вървят и се нареждат

хей, съдба

хей, съдба … не е ли време вече да ми пратиш работата, която търся, онази идеалната за мен - това, което искам

… благодаря ти че Я доведе в живота ми.

но някак чувствам че е време още нещо да получа.

благодаря.

поръчка до вселената номер 1

ще намеря идеалната за мен работа,

с максимално първоначално заплащане,

идеални работни условия: удобно за мен работно време, удобно за мен местонахождение, отпуски, плащане на допълнителен труд, никакви вътрешно фирмени интриги, международна компания, фирмено обучение

във фирмата ще оценят, това което знам и ще видят потенциала в мен.

ще получавам доверие

ще работя без да бъда изнервен, работата ми ще тече леко и гладко почти сякаш не се натоварвам

всички ще бъдат безкрайно доволни от работата ми

аз ще бъда безкрайно доволен от работата си и ще ставам всяка сутрин с кеф от леглото за да отида*

колеги, които са благоразположени към мен,

шефове, които са благоразположени към мен.

тази поръчка ще бъде изпълнена преди края на месец май 2010 година.

защото техният бог ме обича, и аз обичам техният бог :)(

 

благодаря

енека

колко съм бил глупав.

от сега нататък имам всичко.

нека това “нека” да се превърне в безмерно щастие и благоденствие.

аз съм магнит за хубавите неща. ;)

баш брадър … със запетайките

Това, което виждаме като образи на екрана, са едни безкрайно неталантливи, подбрани добре (според лабилният си психологически портрет) и ламтящи за слава индивиди, чийто образ обаче след убеждението, че това е една средностатистическа представителна извадка на българското семейство, ние оприличаваме на себе си. И тук се крие връзката в интереса, който проявяват хората към шоуто. Използваме „Биг Брадър” като една воайорска шпионка, през която виждаме себе си, отразени в действията на другите, това е нашият изход от скучното всекидневие. Все пак в основата на абсолютно всеки човек стои скрит, понякога не дотолкова добре скрит, нарцисист или егоист, който се интересува преди всичко от думичката „Аз“. Това е едно много точно отражение на факта, че навсякъде цари един огромен култ към знаменитостите и ние сме като обладани от идеята да бъдем като тях.

Тук всъщност се крие и един много важен психологически мотив, изследван в литературата под понятието “Ideal vs. Real self”. Формулата е изпитана. Докато в чуждестранната версия на шоуто рядко се допускат хора, излизащи от възрастовата граница от 20-30 години, както и хора, които не изглеждат добре, то в България правилото до голяма степен също се спазва. Виждаме образи на жени, които явно привличат мъжкия интерес, а всички знаем, че секса продава. Това много ярко се вижда в явно предварително проектирани сцени, които участващите трябва да изпълняват, като например – секс пред камерата, умишлено събличане и показване на голо тяло, включително и танцуване на пилон по хавлия в един от епизодите. В същото време виждаме и привлекателни и чаровни мъже, по които жените губят ума и дума. Идеята на всичко това е обикновеният зрител да пожелае да бъде като образите, които вижда от екрана. За целта той внимателно наблюдава и опитва да копира начина, по който те се държат, говорят и обличат. Това ефективно може да бъде използвано като реклама, но в случая се използва просто като привличане на вниманието на зрителите с цел повишаване на гледаемостта.

Изключения, разбира се, също има, но те най-често са разположени на другата крайност - образи, които понякога са дори противни, чудновати, предизвикващи отвращение. Идеята тук е точно както в една рекламна кампания на „Найки“, в която се показваха обезобразени лица или деца със физически недъзи – да се заговори за тях, да се заговори за предаването. Ако не друго, то „Биг Брадър” определено не страда от синдрома на безличното „Stuck in the middle“. Шоуто определено се движи по ръба (понякога отвъд ръба) на общоприетото. Създаването на шум и мълва е изключително мощен метод за реклама.

Хората навярно си задават въпроса – „Това ли е наистина представителната извадка за населението на България?”. Това също е тема за разговор, в която се вмъква името на шоуто – причина аз или някой друг сериозно незаинтересован да седне и да изгледа поне един епизод, като всичките други предпоставки да продължи да го гледа – било то секс, идеални образи, гротескни образи, семейни драми, психологични проблеми и прочее – да го привлекат, за да пожелае да го гледа продължително, за да изпрати смс, за да остане на този канал и да гледа и рекламите в паузата, пуснати обикновено в най-сублимният момент. Причини сигурно има още много, не претендирам за изчерпателност.

Идеалният образ за герой в такова предаване е доста противоречив. Това е и причината да има такова голямо разнообразие от образи в него. Причината за това смесване на образите, според мен, е, за да се обхване по-голяма част от зрителската аудитория. Виждаме смесица от хора с различно образование, като най-голям интерес у българина сякаш предизвикват простотията и хората без образование. Веднага се сещам за примерен образ от едно друго предаване - „Гацо Бацов“, който стана изключително популярен, именно заради поведение, копирано от един прост и обикновен пияница в малко градче/селце до р. Дунав.

Професията на героите е интересна точка, тъй като чрез нея може да се създаде обща почва между зрителите и актьорите в шоуто. Пример за това е заеманата длъжност – безработен, предвид безработицата в България, или професия от рода на таксиметров шофьор. Виждаме професии като бизнесмен, танцьорка, дори гробар... - учудвам се как в предването няма и жрици на любовта (поне официално).

Трудно, според мен, е да бъде избран един единствен идеален образ на герой/героиня в „Биг Брадър”. Идеята е да има по нещичко с възможно най-много допирни точки за всекиго, едно масово сегментиране – било то от привлекателна или отблъскваща физическа или психологическа гледна точка.

 

и не забравйте че той винаги ви наблюдава !

шуробаджанащина

защото тези, които мислят че може да се забогатее по честен път, не знаят как.

а тези, които знаят как, не мислят че може по честен път.

класика

чети, докато ти се чете

люби се , докато любов на тебе ти се прави

докато очите ни не се затворят

или преди да видим светлината

и нека знаят всички че обичахме котенца

мисли извън кутията

защото кутията не е подходяща за танца на радостта

.а не е ли винаги така*

бях в китай. беше огромно. ужасно огоромно. беше красиво. планини. огромни. зелено навсякъде. имаше вулкан който изригна. влязохме в къща. лавата мина около нас. заваля пороен дъжд. като от саваната. лавата се изстуди. беше ужасен порой, парчета земя се премятаха. имаше цели реки. къщите бяха наводнени. нашата беше закачена на една стена. намерихме кафе. беше на българин. той ни предложи вино. отново заваля. още по-силно. изгря прекрасно слънце и небето сякаш за минути се изчисти.

*поличба.

чудя се

за какво живея и накъде да поема

въобще дори не знам

не знам дали ще ме разберете

... живота ми сякаш в момента няма смисъл ... живот без посока е просто съществуване ... … какво се случи… мислех че като се прибера ще бъда …

… щастлив ... уви ... свито е …

блг

нека ви разкажа с няколко изречения за едно малко китно българско градче. което мога спокойно да нарека Градчето. Благоевград. Който не го е посетил, мога да кажа само че е сбъркал. Град в който живота кипи и ще намерите абсолютно всичко. И магазините са си магазини, и места за забавление – кина, театри, паркове, басейни, стар град, читалища, библиотеки, площади, че и хората усмихнати. И е едно чистичко, подредено. Можеш да стигнеш от единия до другия край дори пеша (ако си по-настоятелен). Мога да кажа че се влюбих. Прекарах и известно време в един голям парк, гледах реката и планината, преди това разходки, разходки, о, а защо има толкова много пицарии в този град - не знам – но е хубаво. Важно разбира се е и компанията да е на ниво ;)

… и мисля пак да посетя този град. все пак съм влюбен в него :)

напушено

* или още “Създадено след една ^специална^ вечер”

* не знам дали знаете но не бях писал от много време. предполагам че знаете. стига време за хумор. няма време за хумор, по -дяволите. време е да се ядосате, да бъдете човешки същества.

* имам едно нещо да кажа, разбарх за смисъла на живота си. може би този път беше наистина, това не беше просто един смисъл на един живот, това беше точно смнисъла на моят живот, и от сега нататък зз ще мога да го живея точно, както е трябвало да го живея винаги, но тя съдбата ни погвотвя за такива неща ... нда, тя е умна душица. и аз тази вечер изжвиявах и отключих всичко това, което съм чел - обединих го в едно ... мозъкът ми започна а създава връзки ... едни връзки, които никога иначе нямаше как да осъществя ..

* усещах емоциите на другите около мен, сякаш ги четях на книга, а нима всички ние не можем да го направим ... усещах въздуха по друг начин, можех да командвам себе си, да казавам че съм бодър или не и всичко оживяваше ... сякаш усещах цялото си и му говорех по друг начин ... съвсем различен, и сякаш разговорът имаше смисъл и то ме слушаше ...инструмент на душата, ако знаем как да го използваме

* да напуших се. но го контролирах, а другите някак не достигаха до това ниво. те сякаш живееха на друго ниво и бяха заедно, усещах споровете им, тя флиртуваше с мен на виртуално ниво, знаех го, с него се карахме, а не искахме и двамата да се случва, но после се оправихме .. все пак бяхме едни много добр дружки ... и накрая всичко се нареди, и някак действията им във физичните им образи подксказваха за действитя им в сакралният образ

* ... и сякаш живота иска да ме научи на всичко, да видя всичко, да разбирам хората, но тъй като за да ги разбера трябва да всема частица от емоционалният им товар, то бог ме надари с дарба, да забравям много неща, надявам се да не се усложни ...

* днес видяхме едно откритие с тате, и знам че ще помогне на множество хора, ще ни помогне да водим един комфортен живот, но това ще е защото сме помогнали на множество хора да бъдат и станат по-добри хора - позитивното мислене, нека усмивката бъде със нас винаги.

* някак музиката се усеща със всяка фибра от тялото, сякаш това е начина на хората да достигнат до едно по-визше съществуване ... да се докоснат до божественото, да се отключат, а много от тях го имат заложено по принцип но е някак закърняло и живеем в една друга реалност ... в която много неща са важни, а всъщност не са важни

* .. май един човек нарани астралното ми аз, и затова се случи всичко, което се случи, а тя .. тя е образ, който задължително ще се извиси в следващата си реинкарнация, а аз съм сякаш ... принца, който я извежда на друго ниво, по-нагоре, и всичко има логика, това което говорехме с нея, се навърза, как аз съм принца и и помагам да бъде по-добър човек и как малките неща забелязва и я правят щастлива...

* убеден съм че айнщан така е достигал до знанията които е постигнал ... и певци и творци и всички ... и започнах да ги разбирам, и започнах всяко малко движение да осъзнавам какво следствие е от ефирното ниво на живота и сякаш това което сънуваме е точно този ефирен живот, и в него границите са по-малко, просто трябва и да ти се спи …

* ... и сякаш искам да експериментирам още повече с нещата ... да проуча себе си, ще открия и отговори на въпроси ... аз съм особена личност, сякаш ми е дадена дарба, да забравям всичко от нещата, които се случват, но да разбирам всички, това е сякаш тегло, но аз трябва да се справя, и започвам да научавам как, живота ме учи, и почти всички хора са така, но някои са на ниво, което не им отговаря ... и cest la vie :)

* понякога достигаш в живота ... до една точка в живота ... и сякаш си стигнал едно дъно ... да го наречем емоционално дъно, въпреки че не е точното определение, защото неможе точно да опише нещата ... и знаеш че там всичко е празно ... на дъното няма нищо, и дори да звучи песимистично, то това е реалността. в този момент единственият ти път е нагоре.

* и най-хубавото време е пролет->лято ... мирише на хубаво, чисто е простичко е ... и такъв ще стане живота ми. започвам да поемам крачки натам. започвам! и ще го направя! и ще успея!

... ончиторе оклам

ще те разопаковам бавно, нежно тъй както слънчев лъч съблича розови листенца.
и после жадно ще отпия, страстно аз от устните, от розовото на безкрая.

ще вкуся сладки екзотични сокове, и целият във тебе ще изчезна.
недей да бягаш, не съм моментно хрумване ... мечта неразбираема е - сложно проста.

едно безумно лудо тичане

***
eдна безсънна нощ разделя ни,
да станем с тебе цяло.
едно безумно лудо тичане,
и лягаме - камина, уморени.

***

не са познали тези дето казват ми,
как трябва аз да те обичам.
едно безумно лудо тичане,
с.ъс тебе на любов сме май обречени.

***

разопаковка любов

и всеки път когато търся знак или написано, и свито ми е, но е хубаво.

и всеки път когато звънне телефона, да чуя твоя глас мечтая.

и всеки път когато чуя го, и свито ми е, но е хубаво.

и всеки път си мисля че съм малко по ... от колкото преди да се зачудя, зная го.

и все повече го знам, и все повече усещам как ми липсваш.

и все повече те искам, и дръзвам аз да помечтая.

че всъщност може ти да си това момиче

което нощем глухо търся

и всъщност мога да ти кажа тихо

онези думички безмълвно да изричам.

и нека си говорим простичко,

и нека бъде като песен,

и нека постепенно да изпеем и да пренаписваме,

поне едно щастливо стихче всяка есен.

за ледените кубчета

а ти вглеждал ли си се някога в ледени кубчета?

все едно в тях са заключени лицата и душите на хиляди хора.

водата има памет!

не, това не са просто умопомрачените ми мисли.

и тези кубчета бяха уплашени.

всичко има душа на този свят, дори “неодушувените” на пръв поглед предмети. нашите думи им вдъхват живот.

изключение не прави и водата; тя помни нас – със нашите негативни и позитивни емоции и думи

… и странно как лошите новини се разнасят по-бързо и се помнят по-дълго в сравнение с добрите.

застреляха го на първа страница … и кубчетата бяха уплашени.

пет парагарафа за живота

какво е живота ... кое е най-важното в него ... това че искаш любов. искаш да почувстваш отново първата целувка... това някак е единствената истинска целувка в една връзка, всичко друго е протокол ... а ние не искаме любовта да се превръща в протокол.

не искаме да е превръща и в бреме. казват че любовта траела 3 години. аз не бих поставил чувствата си във времева рамка. не бих ги поставял във никаква рамка. това все пак е нашият си свят. кой ще ни казва как и дали да обичаме.

 

идеята е че всеки има своя собствена представа за това как да обича. представа за това как да задържи човека, когото обича до себе си. как да го накара да се  почувства като единственият човек в живота му. или да не го прави. винаги е въпрос на избор.

всичко е въпрос на избор. ние избираме дали  да кажем нещо хубаво и позитивно на другарчето до себе си, избираме дали да бъдем лаконични и да го оставим да гадае или да се нервира ... ние имаме правото на пълен, пълен избор. все пак това е нашият си живот.

но когато обичаме. в живота ни влиза още едно лице. и някак трябва да се съобразяваме с него. защото когато обичаме, света ни се разширява. остава въпрос на избор дали с действията и думите си ще позволим на света ни да стане малко по-голям и малко по - лилав.

“Ти си общият сбор от всичко, което си постигнал, благодарение на собствения си избор до този момент.”