от кога не бях писал

от доста време сякаш.

светът ми сякаш е счупен и добре че те има за да го направиш пълен. знам че звучи клиширано но ти си най-хубавото което някога ми се е случвало.

седя в обзаведен дом, но сякаш не е точно като вкъщи. идва коледа – но някак го няма коледното настроение … странно е семейството – разпокъсано.

и искам да направя собствено такова. да се установя. виждам вече бъдещето си – начертано е.. градя го заедно с теб.

 

преди година време на писах написах :

нека в началото :

… имам някаква средно разбита таратайка, която да посмея да нарека - “своя кола” … (бял пернишки голф)

… да не излизам понякога в събота вечер, защото няма да мога да си го позволя … (вече сякаш излизам от тази фаза)

… да не мога да си позволявам всяка супер готина дрешка в магазините покрай които минавам  с “моята кола”... (но започвам да мога)

… да предпочитам разходките в парка и приятно сготвената вечеря, която съм направил с теб, вместо скъпият ресторант и Santa Monica всеки петък вечер … (това винаги ще го предпочитам)

… ти свалям звезди на терасата на малкото ни апартаментче, отколкото да сме в Холивуд сред всички звезди … (остава да имаме апартамент)

нека: защото това ще ни направи по-близки, ще ни направи едно цяло. защото ще можем да оценим истинските проблеми и ще се подкрепяме и споделяме. няма да създаваме изкуствени препятствия пред себе си. (още вярвам в това)

и едва тогава аз ще изпълня и ще имаме всичко това за което съм казал “ще спостигна” … а не само “нека”. (вече е начертано и го виждам – дори знам кога ще стане)

- Това е моята рецепта за дългосрочно щастие поръсена със щипка любов.

И знаете ли – вселената изпълнява желанията ми. Сега си пожелавам успех и просперитет. Пожелавам си и да запазим и укрепим любовта си. Нека новата година донесе нов късмет – дори да остава цял месец до нова година. Началото мина … сега вървя нагоре. Скоро ще детайлизирам ново желание и знам че в рамките на година ще се случи!

Мечо