2 март 2010 г.
... ончиторе оклам
ще те разопаковам бавно, нежно тъй както слънчев лъч съблича розови листенца.
и после жадно ще отпия, страстно аз от устните, от розовото на безкрая.
ще вкуся сладки екзотични сокове, и целият във тебе ще изчезна.
недей да бягаш, не съм моментно хрумване ... мечта неразбираема е - сложно проста.
2 ваши мисли:
КРАСИВО!!!
Здрасти. Аз съм Дидо. Ако се сещаш, онзи човек, в чиито блог се святкаше, преди време, колко си велик. ;) Бум. Междудругото, следя ти блога. Изненада. Адски си нежен. Бум втори път. Даже прекалено нежен на моменти. Но пък много ме кефят публикциите ти от преди 3-4 месеца. Всъщност, малко е странно. Не съм много убеден, защо го оставям този коментар. Всъщност знам де. ЗНам, че ти не ме харесваш. Аз обаче те харесвам. Просто да знаеш. ;) И блогът ти е... сладникам, но добър. (: Бум за пореден път, и толкоз. :)
Публикуване на коментар