Life just got a bit serious ... you never know what your motivating factor is ...
... until you meet him again ... and see things from a different perspective.
Who would figure that D. is actually beginning to think more mature than the majority of the people I know. And what impact this has had on me.
Pareto Formula once again in Action 80/20, hence 80% work/20% relax and life just got a bit more meaningful !
had loads of fun tonight
too bad i have to wake up early in the morning tomorrow
...else i was gonna stay up until late in the morning ;)
когато думите не стигат
*пък е и по-лесно да го кажа кратичко
… съвсем простичко аз ще попитам
– знаеш ли ?
Преминавайки през множеството метаморфози на живота, ние рядко осъзнаваме че ни грози опасност да загубим своята реална идентичност, още наричана същност.
Слушайте, няма да повтарям.
…
Кратичко казано - Доци снощи преди лягане сподели с мен думи които ще запомня завинаги: "Вдигни главата си нагоре и не обръщай внимание на дребните неща.."И аз знаех че е до болка прав
…
Един напълно пропилян ден - така мога да определя днешната неделя. Всичко започна като една обикновена неделна утрин, в която както се очакваше взех че се успах ... тръгна много мързеливо и тенденцията се запази до края на деня. И освен че я пропилях в гледане на филми и хапване на чипс, и супичката която има вкус на чайче (ама Добри я хареса) ... май друго съществено с което да опиша колко безмислен беше този ден няма.
Но не заради това пиша. Ако беше просто един пропилян ден - щях да го преживея. Всичко започна от там, когато в един момент (малко преди да пусна поредният филм с колежката) се ядосах на себе си, ядосах се на себе си че пропилявам дните си по този начин - един напълно лише
…
След което влязох във Бука с идеята да се поотърся малко от тези си мисли (и да продължа така или иначе загубеният ден) и видях Венито. Какво да кажа освен че в главата ми се върнаха някои отдавна загубени спомени. Спомени за един отминал период в който нещата бяха толкова различни (не мога да кажа прости) ... Ето че гледах нея на снимката, стнала още по-красива от преди, и в главата ми изникна следният въпрос - какво се случи тогава? Защо се разделих с нея? Искрено мога да кажа че това е единственото момиче, за което нямам точен отговор на този въпрос. Всъщност тя винаги се държеше изключително добре с мен... и все пак - може би знам отговора..и този отговор си имаше име - Галя ... нещата бяха малко сложни - но “C’est la Vie”. Съжалявам за нещата които казах тогава, извиних се на нея, и то много отдавна, просто днес го почувствах отново - и исках да мога да и се извиня – тя всъшност ми е мнодо добър човек. Някак всичко се събра в едно и се добави към онзи напиращ крясък - насочен към самия мен - сърдя се на себе си че съм бил такъв какъвто съм бил
…
Послепис: За всички които се съсипаха да ме разпитват какво аджеба съм празнувал вчера, сиреч Трифон Зарезан/Св. Валентин: Нито едното. Отзад напред: Не съм католик, пък и не смятам че един празник като Св. Валентин би трябвало да е сублимния момент в една връзка в който казваш на някого че го обичаш. (пък и в този ред на мисли съм FreeLancer, hence “no strings attached”). Относно алкохолният празник - ами въздържател съм(пълен), да ме извиняват алкохолиците ;)
Mай вече съм се нагледал на доста и започва да не ми пука за глупостите
– слагам безизразното лице и продължавам напред.
Сладки Сънища
*… in a place where I can hide…
… silence, focus, future
*-music by Godsmack
photo by ~mobpointblank
