Един напълно пропилян ден - така мога да определя днешната неделя. Всичко започна като една обикновена неделна утрин, в която както се очакваше взех че се успах ... тръгна много мързеливо и тенденцията се запази до края на деня. И освен че я пропилях в гледане на филми и хапване на чипс, и супичката която има вкус на чайче (ама Добри я хареса) ... май друго съществено с което да опиша колко безмислен беше този ден няма.
Но не заради това пиша. Ако беше просто един пропилян ден - щях да го преживея. Всичко започна от там, когато в един момент (малко преди да пусна поредният филм с колежката) се ядосах на себе си, ядосах се на себе си че пропилявам дните си по този начин - един напълно лише
н от съдържание модел на съществувание. Да, и ако колежката ми го намира за нещо нормално - и в общи линии прекарва повечето си от свободното време в чатове с разни индивиди, на които пълни главата със всевъзможни глупости (после да не се чуди защо тук таме и звънят и се чудят защо не им пише) и наред със останалият всевъзможен B.S. (BULLSHIT за нреазбралите - дори направих плакат на стената (виж вдясно)) седнах, погледнах се в огледалото и стоях така поне 10 минути. Не правех нищо. Мислех за живота си до тук, мислех и не можех да осъзная - как за бога стигнах/докретах до тук. Да - уча, да - завършвам с много добър успех, да - имам амбиции от тук до небето, да - имам възможности да да да и да и в същото време едно голямо НЕ, защото имам чувството че пропилявам повечето от времето си във вършене на едно голямо нищо. Ядосах се на себе си(ама много). Край на параграфа.
…
След което влязох във Бука с идеята да се поотърся малко от тези си мисли (и да продължа така или иначе загубеният ден) и видях Венито. Какво да кажа освен че в главата ми се върнаха някои отдавна загубени спомени. Спомени за един отминал период в който нещата бяха толкова различни (не мога да кажа прости) ... Ето че гледах нея на снимката, стнала още по-красива от преди, и в главата ми изникна следният въпрос - какво се случи тогава? Защо се разделих с нея? Искрено мога да кажа че това е единственото момиче, за което нямам точен отговор на този въпрос. Всъщност тя винаги се държеше изключително добре с мен... и все пак - може би знам отговора..и този отговор си имаше име - Галя ... нещата бяха малко сложни - но “C’est la Vie”. Съжалявам за нещата които казах тогава, извиних се на нея, и то много отдавна, просто днес го почувствах отново - и исках да мога да и се извиня – тя всъшност ми е мнодо добър човек. Някак всичко се събра в едно и се добави към онзи напиращ крясък - насочен към самия мен - сърдя се на себе си че съм бил такъв какъвто съм бил
Нещо друго за което се сещам е - изтрих нещо, което като цяло ме караше тенденциозно да щракам по едни адреси - сега поне не ми е пред очите. Хубаво е човек да преосмисля живота си понякога, дори това да е отново и отново - в един момент - ще достигне до някаква своеобразна идеална хомеостаза – и дори да знам че такова перфектно състояние не съществува – поне да съм в правилната посока
…
Послепис: За всички които се съсипаха да ме разпитват какво аджеба съм празнувал вчера, сиреч Трифон Зарезан/Св. Валентин: Нито едното. Отзад напред: Не съм католик, пък и не смятам че един празник като Св. Валентин би трябвало да е сублимния момент в една връзка в който казваш на някого че го обичаш. (пък и в този ред на мисли съм FreeLancer, hence “no strings attached”). Относно алкохолният празник - ами въздържател съм(пълен), да ме извиняват алкохолиците ;)
Mай вече съм се нагледал на доста и започва да не ми пука за глупостите
– слагам безизразното лице и продължавам напред.
Сладки Сънища
in the beginning there was a smile – there was some connection …
