Преминавайки през множеството метаморфози на живота, ние рядко осъзнаваме че ни грози опасност да загубим своята реална идентичност, още наричана същност.
Слушайте, няма да повтарям.
…
Кратичко казано - Доци снощи преди лягане сподели с мен думи които ще запомня завинаги: "Вдигни главата си нагоре и не обръщай внимание на дребните неща.."И аз знаех че е до болка прав
…
Мило дигитално дневниче,
съдбата отново ни отрежда късна среща в полунощ...дълго време липсвах и не писах, но в главата си полагах основите на нещо много важно…пък и тези изпити...
На път за вкъщи направих нещо за което отдавна не бях помислял дори, нещо простичко - тичах. Това е едно от нещата които ме карат да се чувствам истински жив. Защо?, може би просто исках да забравя за всичко около мен и съвсем първично да потичам.
И преди обичах да тичам, но сега го правя следвайки някаква определена цел. Тичането на дълги разстояния е като живота – имаш визията, формираш цел и започваш да тичаш за да я достигнеш. Различното сега е онова нещо, за което споменах че полагам основи в началото. Едно е просто да тичаш дълго и продължително, друго е да преминеш същото това разстояние на къси участъци но изключително ефективно и бързо... като дори за миг не губиш от очи крайната цел.
Getting Things Done... малките неща изграждат голямото цяло. В главата си аз съм изградил маршрута на дългият и стръмен път, имам визията, сега полагам преходните точки през които трябва да премина по пътя към крайният финал.
Отделям значимото от незначимото, опитвам се да изкореня вредните навици от живота си, опитвам се да бъда по-добър – бавно но сигурно. Опитвам, опитвам, опитвам ... а не е ли тъкмо волята това което различава успелият атлет, от този който започва но после се отказва .
Плановете се променят, а ние се адаптираме. Това което виждам около себе си обаче ме кара да мисля че хората трудно стават различни от това което са. Вярно - променят се за миг, два, месец, но сериозните промени в живота стават трудно. АЗ обаче се променям, и няма ДВЕ мнения по въпроса
... и когато когато достигна крайната си преходна точка тук, ще те потърся ... помни ме
- защото е по-добре и за двама ни
рошльо
