аз виждаМ красоТата в нЕбето*

... светлините на големия град - да, тях обичам късно вечер да гледам
и взирам се дълго във величествените сгради надвесили туловищата си над мен ...

... понякога не осъзнаваш каква малка частица си от цялото, от голямото
вдишвайки дълбоко студения зимен въздух, правиш поредната крачка ...

... поглеждаш чистото синьо небе, взираш се в една от звездите и се питаш
коя ли е моята звезда, дали е тя, дали е някоя друга, още незрима на небосклона ...

"някои хора не осъзнават сериозността на думите"

... магията я има, но е по-различна от преди
по-сериозна, осъзнаваш че вече не си дете ...

и ако лъжа е - небето става мрачно ... и нещастно ... и спира да е красиво