a long distance runner

    Мило дигитално дневниче,
съдбата отново ни отрежда късна среща в полунощ...дълго време липсвах и не писах, но в главата си полагах основите на нещо много важно…пък и тези изпити...

    На път за вкъщи направих нещо за което отдавна не бях помислял дори, нещо простичко - тичах. Това е едно от нещата които ме карат да се чувствам истински жив. Защо?, може би просто исках да забравя за всичко около мен и съвсем първично да потичам.

 
И преди обичах да тичам, но сега го правя следвайки някаква определена цел. Тичането на дълги разстояния е като живота – имаш визията, формираш цел и започваш да тичаш за да я достигнеш. Различното  сега е онова нещо, за което споменах че полагам основи в началото. Едно е просто да тичаш дълго и продължително, друго е да преминеш същото това разстояние на къси участъци но изключително ефективно и бързо... като дори за миг не губиш от очи крайната цел.

Getting Things Done... малките неща изграждат голямото цяло. В главата си аз съм изградил  маршрута на дългият и стръмен път, имам визията, сега полагам преходните точки през които трябва да премина по пътя към крайният финал.

    Отделям значимото от незначимото, опитвам се да изкореня вредните навици от живота си, опитвам се да бъда по-добър – бавно но сигурно. Опитвам, опитвам, опитвам ... а не е ли тъкмо волята това което различава успелият атлет, от този който започва но после се отказва .

    Плановете се променят, а ние се адаптираме. Това което виждам около себе си обаче ме кара да мисля че хората трудно стават различни от това което са. Вярно - променят се за миг, два, месец, но сериозните промени в живота  стават трудно. АЗ обаче се променям, и няма ДВЕ мнения по въпроса

... и когато когато достигна крайната си преходна точка тук, ще те потърся ... помни ме

  - защото е по-добре и за двама ни
                                              рошльо

ново начало *още едно

    А защо чета думи, ту стари, ту нови, преглеждам имена, мисли, писания, дори разгръщам отново намеренията в главата си. Като едно отложено във времето Дежа-ву ми се явява всичко едва сега и картината се нарежда, всичко придобива смисъл. Пъзъла вече не е пъзел, а една хубава и много цветничка,  черно-бяла картина ...

    Като че това, което винаги ни се е струвало като неразрешима загадка изведнъж намира своето решение, но както често се случва в този живот, е прекалено късно ... а ако не е късно да се промени на практика, то в главата ни е настъпила химическа промяна, няма връщане назад - пред нас е света и ще го приемем по нов начин, независимо от начина

време е за едно ново .. , може би поредното ново начало ... by all means necessary

p.s. сесията окончателно затегна оковите си около вратлето ми - лягам и да стискате палци в идните 2 седмици ^^

една вечер

Добре, ето че и аз седнах след много премеждия да напиша някое и друго редче. Много неща ми минаха през главата в последните няколко дни честно ви казвам, и ако бях седнал да ги запиша всичките - то все нещо мъдро щеше да види бял свят … но уви, все отлагам и се занимавам с други неща - като крайният резултат е по-скоро загуба на време.

Е, опитах да настроя външният вид на блога и май както много хора правят наблегнах на външното пропускайки истински ценното, което в случая са мислите и думите, а аз напоследък мисля доста (но пък ми харесва да го правя).

Накарах и Йори да си направи акаунт, така че вече в апартамента сме на 70 процента "блогомбирани" ако може така да се нарече.

Сега пиша на една много приятна програмка "WriteMonkey" “Q10” която много умело ме въвежда в миналото - единственото което се вижда е черния фон и зелените букви - ама като казвам единственото имам впредвид единственото и нищо нищо друго. Наистина те кара да се вкопчиш в думите и буквите и да не мислиш за друго! Безценна програма мен ако питате, събужда твореца у почти всеки. Като добавим и приятните звуци на пишеща машина и мисля че ви е ясно защо съм толкова превъзбуден като говоря за програмката. Обещавам в следващата редакция на този пост да сложа едно линкче :) *edit:сложих, но по няколко причини е на друга програма.

В този ред на мисли намерих и програма с която мога да блогвам дори да няма нет, което не е много типично, но поне мога да правя повече настройки върху самия текст, снимки, таблици и т.н. "Windows Live Writer" за незапознатите.

И НЕ, това не са реклами на продуктите - просто двечките са наистина полезни :) (бел.ред. Лицето пишещо този текст няма никаква пряка или непряка роднинска връзка със създателите на двата продукта. Още повече и двата са напълно безплатни, така че инджой :)

Сега единствено си чакам отговор на мейла дето пратих на едно девойче, да ме светне как аджеба си е настроила блога, сиреч как го е направила цветно ама тъй … по нейн си начин. Странното е само че не я познавам, просто готин блог с готини мисли И СТРАШЕН ТЕМПЛЕЙТ мамка мУ :S *edit: всичко е наред – хиляда мерси за Хрис ^bow

Колкото и да не ми иска, сега е 2 сутринта, иии напук на сомнамбулизма дето ме е обзел напоследък мисля да гася пишещата машина, и да се пренеса от 1/2 дигиталния свят в напълно аналоговия - нещо което наистина ми липсва …

P.S. искам да си взема куче и мини купър (ще виждате много от същото в близкото бъдеще)

та та малки мишки

-твой приятел вечен – цветен Флъри

изтече ти мандата …

… съжалявам че нещо напоследък ме няма .. просто май ме няма никъде. Тръгвам да пиша – но покрай всички сладки задачки и всичко останало просто нямам време – на някои хора им се струва майтап, но на малкият принц вече му е до едно място и май ще преориентира статуса си … ако ме разбирате. До ново включване и дай боже новия софтуер за блогване да ми помогне да съм по-честичко в пространството та да зарадвам с умопомрачителните си мислите останалите 3ма човека които току виж седнали да четата откачените ми мисли … пък кой знае – може и да започна да пиша смислено :)

записвайте си :

... два нови любими филма

Chaos

(секунда, сега ще се сетя този защо беше любим ... ааа - нямаше праволинейност пустата му теория на хаоса, нали знаете току що си мръднах малкото пръстче, надявам се това да спре всички тайфуни в Япония (дали ще ми дадат нобелова награда за това :? :) )

Shortcut To Happiness
(или защо по-точно няма такова чудо ... въпреки че има кученца (inlove) ..