Аз Две не е задължение!

в мислите си много по - напред сме ...
но пустата действителност дърпа ни назад ...

събуждам и се и вместо нещата да си върша ...
във въображението си аз живея ...

а не губя ли истинския си живот ...
оставяйки житейските проблеми назад ...

дали едното оправдава другото ...
какво пък - поне съм спокоен.


P.S. и докато го пиша ...
защо ме караш да се връщам
мислено в миналото ...
моето минало е категорично,
нека остане така.