сядам бързо да запиша

чувството е невероятно. съвсем простички неща карат човек да се чувства пълноценен сякаш си има всичко. какво по-хубаво от това да облечеш старата фанелка, която ти стига до средата на бедрата, и да потичаш в топлата, направо задушна лятна вечер в кипър. навън е толкова спокойно. а ти тичаш, и усещаш как едно чувство на радост те изпълва, еуфория, кръвта се раздвижва по крайниците ти, усещаш как фанелката леко започва да залепва по гърба и дупето ти – само че не носи негативни емоции – напротив, ти това целиш – искаш освен всичко друго и да влезеш във форма. стигаш до магазина. взимаш си шише с “исостар”, като наум си мислиш как другият път ще си направя същото сам вкъщи: с половинка вода, половинка портокалов сок(не пресен) и половин лъжичка сол. какво пък - нали си намерих свещички. сега мога спокойно да си ги сложа до леглото преди да заспя и да почета на свещ. било вредно за очите. не вярвам. пък и с аромат на лешници … ммм колко простички неща, а чувството е невероятно.

кой съм аз

аз съм един скормен, съвсем обикновен човек, който изглежда по един напълно нормален начин, който се стреми да постигне нещо в живота. стреми се да живее скромно и да бъде колкото може по-смирен и честен.

 

** сега стягам багажа – нещо като подготовка за след 5 месеца. вярвам всичко е за по-добро.

.. но точно в момента съм рошава катеричка която щастливо хрупа лешници :D

знам че такъв ти харесвам повече.

i am running again. losing weight. arranging my life. it’s a mess. mind is lost. regain control, maybe. soon. .

семпличко казано. ставане рано сутрин. движение. живот.

 искам имам нужда - както преди една година, да ме събуди твоя глас

бавно времето минава

не ми е добре. не ми е добре. думички. искам да те чуя. дните минават. какво правим с живота. джаз. по-голямо три. извинявай. искам да те чуя. крит. работа. българия. липсва ми всичко.

дано ти да си прекарваш добре. пиши.

Малко джазче

you’ve got mail

жалко че ти нямам мейла.

един странно загърбен от мен и моите приятели обичай – да пращаш писма.

не говоря за IM, говоря за едно такова дълго и описателно нещо - съдържащо безброй интересни факти и неща в себе си. * всъщност ралчето пише (само аз защо забравям да отговарям…)

получавам смс-и понякога, но не знам детайли(а искам). какво се случва, с кого лягаш, ставаш, как минава деня ти, всичко наред ли е …

мисля си … не сме ли станали безчувствени. аз може би съм. за радост все още  има един човек който ми раздвижва всичко вътре.

… стоях вчера и събирах кърпата от плажа, леко изтупвах пясъка, а на 10 метра от мен буквално си удряха столове в главите, имаше кръв и всичките му други екстри– луди хора. честно казано никога не бях ставал свидетел на такова нещо. на мен никога не ми се случват такива неща. и е по-добре…

обичам живота си семпличък и простичък. и правя каквото ми е възможно за да го запазя такъв. може би това усетих че ме чака след време с теб. времето ще покаже. липсваш.