за да съм щастлив. може и сладолед. и да потичам преди това. в момента явно ми е тръгнало в обратен ред.
а трябва и нова квартира да намеря … 5-6 месеца преди да се прибера – съдба.
нищо – живота си тече, понякога малко падам духом, но се опитвам да се държа.
вече почти виждам целта си – успея ли да се фокусирам на 100 процента вече няма измъкване.
липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми
липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми
липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми
липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми
липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми липсва ми
>>нещо истинско, което да ме изтръгне от това състояние.
намери ме.
когато ви попадне под ръка формула за щастието, напишете я, споделете я с другите … аз днес съм сигурен че имах една нова … и ето че я забравих, дано да се сетя … а докато го мисля, мисля да напиша едно съобщение, защото това е една друга формула …
два пъти. писах за страховете си, не искам да останем с празни очаквания. но нищо не ми пречи да вярвам. вярвата е много силно нещо. миналият септември се молех. молех се един човек да е наред. липсваш.
“бурята беше разрушителна”
… понякога мисля че живея сам, мисля че живея в изолация, вероятно е слабост. ако отида отново в големият град, може да ме погълне. толкова много лица, толкова много очи … не съм светец. а искам да бъда един честен, добър, скромен човек, и искам човека до мен да е такъв.
“аз съм само един беден човек, който не знае какво да прави с живота си. гледам как едно дърво расте, и виждам в хармонията на света, хармонията, която съществува около нас”. не съжалявай че наруши мира ми. вероятно има причина ти да си тук.
“живота носи живот, радостта носи радост, и надеждата носи надежда.” споменах ли че вярвам. в нас.
по време на бурята, аз се молех и ти се върна. няма причина да ме слушаш, опитвах се да игнорирам същестуването ти, не съжалявам, дори и да не трябваше. сега се надявам времето да ни събере. надявам се да бъда това което си очаквала. надвявам се и ти да си този човек.
преди 1000 години на хората са им трябвали богове, на които да приписват смъртта, а днес … днес аз вярвам. Не в Бог. Дори да има Създател. Вярвам в себе си, вярвам и в нас.
това което правиш, го прави, весели се. аз ще правя това, което считам за разумно. ще получавам това което искам и мога да получа в момента. научих много уроци, и продължавам да ги уча. сега се сещам за нещо което научих преди време, а все забравям. странни същества сме ние хората, трябва да ни се припомня … независимо колко е било ярко отпечатано в съзнанието ни – трябва да ни се напомня.
дори малко по-сухо от преди, дори малко по-различно, трепва ми на едно място, заради гласа на един човек. не съм му виждал муцуната, но ми трепва. дали е възможно да си останалата част от уравнението - без да съм те виждал дори.. и не съм ли те виждал аз в сънищата си толкова много пъти … дано да си ти.
По-голямо три.
Безспорно в живота ми е имало периоди, в които си мислех че такава формула няма, че тя е една химера и че щастиети не съществува.Само че от скоро отдавам все по-голямо значение на мъничките неща (пък и се опитвам да се държа добре с всички).
Това което открих е че щастие има. Това което открих е, че формулите за щастието са много, ама много много.
Ето една от тях:
+150 мл прясно изцеден портокалов сок
+50-100 мл прясно изцеден сок от грейпфрут
+500 мл чаша пълна до горе с лед.
=ммммммм ама не е Миринда :D
(ей на това казвам аз “да изстискаш живота и да му изпиеш витамините” :))
--- Така и така съм седнал да пиша …
1. От много време искам да отида в Малта, бога ми искам да го видя този остров някой ден…
2. Случайност или не – пратих 2 съобщения онзи ден, но получих Failed report. Следващата вечер получих съобщение … случайност ? Не спирам да мисля.
-- Понякога се страхувам че няма да мога да отговоря на очакванията, че представите са грешни и твърде високи. Знам ли … страхувам се от това в което се превръщам. Страхувам се че може да дойде момент в който да не мога да обръщам внимание на близките си, заради това което градя заедно с баща ми (а всъщност го правя за да може след време да ми остава такова време). Трябва ми много разбиране. Нещо подобно породи някои мои действия наскоро – стрес, липса на време. Не съм избягал. Тук съм. Още няколко месеца … и току виж намеря друга формула за щастието.
По-голямо Три, ти.
