толкова много ...

ми липсваше да сложа парфюма си на твоето шкафче ... или да ти дам четката ти която съм увил в пликче в шкафа

с твоята тениска съм.

обичам тази тениска повече от всички останали тениски в гардероба си.
боже как ми мирише на теб. дори я изпрах у вас. обичам миризмата ти ...
а снощи те разплаках ... успях и аз. мразя го това чувство. а изпадам в ужас от чувството че си отиваш. вчера го изпитах отново. толкова много влагам в нас, понякога не знам какво ми става. в 5 без 10 някой се опита да влезе в колата. да - там където спях поради ред причини. излишно е да казвам колко бях уплашен, нали? извиках силно. той спря да ръчка по ключалката и си тръгна. днес ще бъде последният ден в който ще го направя.
искам те - по-силно от всичко. надявам се да се обадиш днес. знам че ако не го направиш ще го направя аз. на ОМВ не мога да си платя вноската за гражданската. баща ми сигурно пак е мрънкав че не се прибрах. нищо, в края на седмицата. надявам се да дойдеш. наистина съжалявам за снощи. не беше повода за разговора това което се случи снощи. все пак вечерта си мина добре, само краят беше "бля" и аз го засилих натам. въпроса беше принципен. понякога имам нужда от едно мерси просто и от едно " ако си уморен недей ".
знаеш че нямаше как да не дойда, знаеш че няма как да не идвам вечер. така ги чувствам нещата - сякаш после ще бъдеш разочарована от мен че не съм го направил. а не искам никога да се чувстваш разочарована. споменах ли че снощи крещях в колата. от ужас че те губя и от ужас че правя точно това, което не искам да се случва. а ти го нарече точно с тези думи. и после не искаше да говорим. и плачеше. и аз бях глупак. и знам че за доста голяма част от нещата бях прав. и все пак се чувствах като глупак. може би трябваше да го преглътна всичко и да си замълча. може би ... но не го направих. беше ми оставила шоколад при млякото - благодаря ти. а млякото когато го отворих гръмна и беше прокиснало - всичко се изцапа. не закусвах. нищо. същото е и с морето. не искам да бъдеш разочарована. и макар да ми е супер притиснато сега - правя каквото мога за да спестя пари за тогава. и правя каквото мога за да идвам всеки ден и да се виждаме. скромно но поне да можем да отидем. а знаеш ли че ако днес не се видим ще е първият ден в който пропускаме ден и не се виждаме. понякога не искам дори мерси, би било глупаво. просто ме прегръщай, казвай ми че ме обичаш, целувай ме, бъди миличка, нежничка - в началото помниш ли как боби и йони ни обвиняваха че сме прекалено лигави. лигави но го обичах този период. сега някак не е същото. извинявай за вчера. видях че се опитваш да бъдеш по-близка с мен, прегръщаше ме целуваше ме. и онзи ден така. просто още не ми беше минало от преди. виновен съм и аз. а те обичам безумно. надявам се когато прочетеш това. когато и ако го прочетеш това да се сетиш за това как се държахме един с друг в началото. надявам се когато го прочетеш да ми се обадиш. някак ми се иска да опитаме отново по същият начин. макар и леко променени.

завинаги твой - мечо

всичко е наред

и ще бъде наред винаги.

пожелах си точно теб. ти дойде. всичко е наред. не се променяй.

в рамките на годината ще се развие всичко толкова позитивно и бързо че направо ще се учудим на себе си и на случващото се.

водичка